Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Накрая щракна стоманената гривна на скъпия швейцарски часовник около китката си, като внимаваше да не защипе някое от тъмните косъмчета със закопчалката. Беше готов за купона на живота си.

Не можеше да знае, че ще бъде и последният в живота му.

Фиона отвори широко капаците и се взря отвъд пролома, към Толедо, озарен от сребристата лунна светлина. Вляво се виждаше величествената масивна сграда на „Сан Хуан де лос Рейес“, осветена от прожектори. Там бе висял трупът на Джеймс Паланго. От такова разстояние красивата сграда изглеждаше напълно безобидна, за да бъде свързана с престъпление. Днес следобед, когато бяха там, също не й приличаше на подходящ фон за такова отблъскващо престъпление, унижаващо човешкото достойнство. Бяха се разминали с няколко туристи, които четяха пътеводители, снимаха се и не обръщаха никакво внимание нито на нея, нито на Берокал. Фиона си напомни, че църквата е изградена от двамата крале, основали Инквизицията. Вероятно „Сан Хуан де лос Рейес“ бе виждал и други трупове.

Посещението на църквата не разшири познанията й с нищо, но даде възможност на Берокал да опише тукашното местопрестъпление и да изпуши още три от отвратителните си цигари. После тръгнаха пеш през града към сградата на полицията, където Берокал бе установил щаба си.

— Ще стане по-бързо, отколкото ако тръгнем с кола — бе обяснил той и после, когато тръгнаха, попита: — От какво имате нужда сега?

— Искам да прегледам още веднъж всички подробности, свързани със случаите. Така ще мога да съставя списък на показателните съвпадения. Няма смисъл да се опитвам да търся географски характеристики на профила, когато обработваме само две убийства. Не разполагаме с достатъчно информация, особено като се има предвид, че местопрестъпленията са подбрани поради историческото им значение. Надявам се само да мога да ви дам някаква насока, преди да почнете да търсите в криминалния архив за престъпленията, които убиецът вероятно е извършил преди.

— Няма проблеми. Всички материали, свързани със случая, са в помещенията, където работим. Освободих ви едно бюро.

Той извади мобилния телефон и набра някакъв номер. Проведе кратък разговор — говореше рязко и не каза много неща. Затвори телефона, усмихна се пресилено и каза:

— Досиетата ще бъдат приготвени.

— Благодаря. Днес вероятно ще ги прочета, ще си взема някои бележки и ще се прибера в хотела. Обичам да обмисля малко по-подробно нещата, преди да изготвя предварителния доклад, но ви обещавам, че ще го имате утре сутринта.

Помещението, което бе предоставено на Салвадор Берокал, не можеше да послужи за илюстрация как техническият напредък се поставя в служба на полицията. Стаята, която се намираше в края на един коридор, нямаше прозорци. Беше мърлява, с мръсни стени. Фиона предпочиташе да не се замисля за произхода на петната по тях. Миришеше на престояло кафе, цигарен дим и мъжка пот. Вътре бяха натъпкани четири бюра. Само на едно от тях имаше компютър. Две едромащабни карти на града и предградията бяха заковани с кабарчета на стените, на статив бе поставено нещо добре познато на Фиона — таблото със снимки от местопрестъпленията и различни забодени по него бележки. На две от бюрата седяха преуморени на вид следователи, говореха бързо по телефоните и почти не вдигнаха очи, когато Берокал я въведе в стаята.

Той й посочи най-далечното бюро, на което бяха струпани две купчини папки, подпрени една на друга под доста нестабилен ъгъл.

— Надявам се, че ще можете да работите там — каза той. — Съжалявам, че условията ни са толкова лоши, но не можаха да ни отделят друго място. Поне кафето става за пиене — добави той с иронична усмивка.

Поне има контакт, помисли Фиона, докато се промъкваше с усилие между стола и бюрото.

— Това ли са досиетата за убийствата? — попита тя.

Берокал кимна.

— Чакат ви.

Минаха няколко часа, докато прерови многобройните самостоятелни случаи, надхвърляйки нерядко границите на познанията си по испански. От време на време се налагаше да се признае за победена и молеше Берокал да й преведе озадачилия я текст. Беше си вземала бележки, работейки успоредно в програмата, разработена от самата нея в сътрудничество с един от студентите й. Програмата степенуваше по вероятност съвпадението на характерните черти на двете убийства. После анализираше статистически значимите общи черти и даваше заключение дали има вероятност престъпленията да са извършени от един и същи човек. Например — повечето убийства на чужденци биваха извършвани след свечеряване. Следователно фактът, че и двете убийства са извършени през нощта, нямаше особено висока статистическа значимост. Затова пък сексуалното насилие, упражнено след смъртта, и то със счупена бутилка, бе относително рядко срещано и програмата даваше доста по-висока статистическа значимост на тази черта.