Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Фиона го погледна изненадано.

— Разказват това на туристическата обиколка?

Той кимна.

— И според мен не е особен повод за гордост.

— Точно на това място е била открита една от жертвите — каза замислено Фиона. — Работех на базата на предположението, че името е известно само на местните хора.

— Е, аз пък мога да ти разкажа цялата история — заяви Кит. — Жената се чукала с някакъв войник от охраната, той напуснал поста си и врагът атакувал града. После й прерязали гърлото, за да не прави друг път така.

— Отиде ли до „Сан Хуан де лос Рейес“? Голямата манастирска църква?

— Минах оттам, но си я оставих за утре.

— Забеляза ли веригите по фасадата?

— Няма как да ги подминеш. Според пътеводителя Фернандо и Исабела наредили да ги окачат там след отвоюването на Гранада от маврите. С тях били оковани християните, пленени от маврите. Ако това е била представата на Исабела за обзавеждане, умирам от любопитство какво ще открия вътре. А ти защо питаш?

— Там е бил открит вторият труп. Ти си тук от половин ден и вече знаеш всичко и за двете места. Значи теорията ми губи една от опорните си точки.

Кит я потупа по ръката и заговори умишлено с добродушно-покровителствен тон.

— Не се притеснявай, любов моя, не можеш все да си права. Не всички могат да бъдат като мен.

Фиона се засмя.

— Добре, че дойде, за да имам с кого да говоря. Ще вечеряме ли най-сетне?

Фиона отпиваше от чашата с коняк и обмисляше идеята, която се бе оформила в главата й. На фона се чуваше как Кит трака по клавиатурата на лаптопа. Тихият, монотонен звук й действаше успокояващо. Дори познатото бръмчене откъм уокмена не я дразнеше, а отпускаше нервите й. Кит никога не й се пречкаше, когато имаше работа — нещо, за което му бе дълбоко благодарна. Достатъчно оплаквания бе чувала от приятелките си, че когато мъжете им не работят, считат, че и те би трябвало незабавно да прекъснат работата си. Кит нямаше нищо против да се захване с книгата си, или да отиде сам до някой бар и да завърже нови познанства.

— Убедена съм, че основната цел на убиеца не е търсене на сексуално удовлетворение — зачете тя на глас. — Въпреки това естеството на сексуалното насилие, упражнено върху телата на убитите, има своя значимост. Според мен това е израз на презрение към нещо, което той определя като „слабост“ на жертвите. Това ме кара да предположа, че първоначалният контакт с тях е установен на принципа на физическо или сексуално привличане. Най-грубо казано, предполагам, че се е запознал с тях при някакъв по-ранен случай и си е уговорил срещи за вечерите, когато са извършени двете убийства. Възможно е да е твърдял, че разполага със специализирани познания, които биха им били от полза в съответните професии. Очевидно отношенията им са били такива, че жертвите не са го възприемали като заплаха. Той познава добре местата, където са намерени труповете. Това предполага познания, които би могъл да има местен жител.

Тези убийства не са извършени в пристъп на ярост, дължащ се на сексуална неудовлетвореност или свръхвъзбуда. Мотивът е съвсем различен.

„Дотук добре“, каза си тя. Дотук нямаше нищо спорно.

— Престъпленията свидетелстват за сравнително сериозна предварителна подготовка и планиране. Следователно те надали са първите престъпления на извършителя. Очевидно не се замисля особено над това, което върши. Но ако предположим, че мотивацията за убийствата не е сексуална, не е логично да очакваме извършените по-рано от него престъпления да имат сексуален характер.

Като се вземе предвид, че двете местопрестъпления са места с историческа значимост, и че двете жертви са чужденци, считам, че ключът към мотивацията на убиеца се крие в мнението му за посетителите на града. Той не счита, че от тях може да се извлече полза, а ги приема по-скоро като натрапници, които не бива да се посрещат радушно. Считам за най-вероятно обекти на предишните му престъпления да са били туристи, или места, свързани с туристическия бизнес. Най-вероятно е започнал с прояви на вандализъм срещу хотели или търговски обекти, свързани с туризма, например сувенирни магазини. После насилието може да е ескалирало в нападения на туристи, например побой или обир.

Фиона се облегна назад и се замисли. Това, което предлагаше, в никакъв случай не беше традиционен профил на сериен убиец, но от самото начало тя беше впечатлена от необичайните места, където бяха оставени труповете. Повечето убийци оставяха телата на жертвите, където ги убиваха, или ги пренасяха на места, които подбираха заради малката вероятност някой да ги забележи как оставят трупа. Този убиец бе поел сериозен риск с втория труп — следователно местата, на които държеше да бъдат открити труповете, за него бяха не по-малко важни от подбора на жертвите. Това не бяха само места, които символизираха насилие. Всяко едно от тях имаше значение дори в очите на случаен посетител на града — което се доказваше от случая с Кит.