Вал Макдърмид - Смърт в сенките

— Е café con leche para dos 4 4 Два пъти кафе с мляко. — (исп.) — Бел.прев. — подвикна Берокал със злорада усмивка към изчезващия гръб.

— Благодаря — каза Фиона и посегна към първата папка. Трябваше да състави списък на статистически значимите фактори — часът и датата на престъплението, в какво точно се е изразил вандализмът, и един куп други подробности. После трябваше много внимателно да въведе данните. Когато престъпникът бе познат на полицията, тя трябваше да въведе и всички данни, свързани с предишната му криминална дейност. Трябваше да обработи четиридесет и седем папки и фактът, че всичко бе на испански, я бавеше допълнително. Денят бе много дълъг — накъсан само от картонени чаши с кафе и сандвичи. Минути след като бе изяла сандвичите, вече не знаеше какви са били, толкова силно се беше съсредоточила.

Най-сетне се облегна назад и зачака компютърът да обработи данните и да представи резултатите от обработката. Не се учуди, че повечето инциденти бяха оценени като самостоятелни. Но имаше три групи досиета, чиито общи белези говореха за възможността да са извършени от едно лице. Първата група беше поредица вандалски прояви срещу сувенирни магазинчета. Във всички случаи престъпленията са били извършвани между два и три сутринта в работни дни. При първите три витрините на магазинчетата били залети с боя, след това се забелязваше ескалация — при четирите следващи нападения били изпотрошени витрините и стоката също била залята с боя. Бяха все от купа нерешени престъпления.

Във втората група влизаха надписи с боя по стените на хотели и ресторанти. Но в случая надписите бяха по-скоро с политически характер — деснопартийни лозунги от рода на „Испания за испанците“, „Имигрантите вън!“ и така нататък. Фиона незабавно изключи възможността те да са дело на търсения от нея убиец.

Третата поредица бе също от купа нерешени престъпления. През последните четири месеца трима туристи били нападнати в ранните часове на деня, когато се прибирали към хотелите си. Берокал вече й бе обяснил, че жителите на Толедо си лягат рано по испански стандарти — повечето кафенета и ресторанти затваряли към единайсет. Но имало няколко бара, които работели до късно, и всяка от жертвите била прекарала времето в някой от тях. Връщали се сами към хотелите си, когато срещу тях изскачал маскиран мъж и ги нападал. Не искал пари, само ги биел безмълвно и ожесточено в продължение на няколко минути, после хуквал и потъвал в някоя от тесните улички наблизо.

Фиона въздъхна доволно. Всеки път, когато статистическото свързване на престъпления проработеше, имаше чувството, че присъства на малко чудо. Сега можеше да въведе зоните на двете статистически значими серии в географския си софтуер и да види какво ще стане.

Кит бе проследил с поглед Фиона, докато вървеше нагоре по хълма, след като се разделиха пред църквата „Сан Томас“. Възхищаваше се на леката й походка и на начина, по който кройката на панталона подчертаваше леката извивка на бедрата й. „Аз съм едно копеле с късмет“, каза си той и се наслади за миг на спомена за мързеливата сутрин в леглото. Въпреки че понякога го подлудяваше с неизкоренимата си страст да анализира и гледа под лупа всичко, не би я заменил за нито една от жените, които познаваше. Едно от нещата, които обичаше особено у нея, бе страстта, с която се отдаваше на работата си. И все пак, дори когато бе обсебена от поредния случай, Кит знаеше, че тя никога не забравя какво означава тяхната връзка.

Така беше и тази сутрин. Можеше да разиграе картата „Незаменима съм“, и да хукне право към полицията. Но тя го убеди, че толкова рано надали има върху какво да работи и отдели време да споделят нещо, което имаше стойност за него. Кит се стараеше да й връща със същата монета, но съзнаваше, че не го бива толкова в това отношение. Потънеше ли в някоя книга, преследван от кошмара на сроковете, не можеше да мисли за нищо друго, освен за следващия текст, който трябваше да въведе в компютъра. Тогава единственият начин, по който можеше да прояви любовта си към нея, бе да й готви през почивките и да отделя време да вечеря с нея. Не беше много, но все беше по-добре от нищо.

Прекара остатъка от деня като добросъвестен турист, и се върна в хотела малко след шест часа. Купи от бара бутилка червено вино и го отнесе в стаята им. Нямаше представа колко ще се забави Фиона, но това не беше проблем. Включи MTV, наля си чаша вино, отвори компютъра и провери пощенската си кутия. Единственото важно писмо беше от литературния му агент, който потвърждаваше, че е сключил договор с независима филмова компания, която искаше да прави телевизионна адаптация на първия му роман. Самият Кит бе убеден, че „Специалистът по дисекции“ не подлежи на филмиране, но ако хората имаха желание да му платят много пари, за да се убедят сами в това, нямаше намерение да възразява.