Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Парите не го вълнуваха прекалено много. Майка му и баща му бяха учители, и той и брат му израснаха в среда, където не се обръщаше особено внимание на парите. Винаги бе имало достатъчно и Кит не бе расъл с чувството, че е лишен от нещо, защото родителите му не могат да си го позволят. Не бе получил кой знае какъв аванс за първия и втория си роман, и според него надали някой бе по-изненадан от собствените му издатели, когато „Кръвна картина“ стана истинска сензация, превърна се в култов роман и бе възприета като книга, надхвърлила ограниченията на жанра. В резултат на всичко това през последните две години бе спечелил повече пари, отколкото родителите му печелеха за десет.

Кит не знаеше какво да прави с тези пари. Голяма част отидоха за купуването на къщата, но като изключим това, двамата с Фиона нямаха особени материални претенции. Той нямаше слабост към скъпи дрехи, не проявяваше никакъв интерес към луксозни коли и продължаваше да предпочита по време на почивките да заминат за някъде със самолет, да наемат кола и да нощуват тук и там по евтини хотели. Най-големите му разходи бяха вероятно за музика, но дори в това отношение му помогна едно турне за представяне на книги в Канада и Съединените щати. Там си позволи да накупи огромен брой дискове на смешни цени.

Основният лукс, от който имаше нужда, бе убежище, където да пише несмущаван, когато книгата навлезеше в мъчителната си междинна фаза. Началото винаги беше лесно, но минеше ли първите сто страници, го връхлиташе депресията, защото решаваше, че написаното не отговаря на първоначалната му амбиция. На този етап всяко прекъсване за него бе равносилно на мъчение. Фиона бе може би единственият човек, чието присъствие не го вбесяваше, вероятно защото винаги знаеше кога да го остави сам.

Тъкмо тя му предложи да купи някоя малка къщичка из северната пустош, където можеше да работи несмущаван толкова дълго, колкото си искаше, и колкото бе необходимо, за да се пребори с недоволството от собствената си работа. Обикновено най-ужасната фаза продължаваше около шест седмици — в рамките на следващите сто и петдесет страници. Фиона го бе уведомила, че предпочита да се лиши от присъствието му, стига това да му помогне да възстанови по-бързо обичайната си спокойна жизнерадост.

Затова купи къщичката. Никога нямаше да престане да се удивлява, че на Британските острови все още има такива места, на които човек да може да си осигури пълна изолация. От къщурката, която се състоеше от две помещения, надлъж и на шир, докъдето поглед стигаше, не се забелязваха следи от човешко присъствие. За да стигне дотам, първо трябваше да вземе самолета до Инвърнес, да вземе старичкия лендроувър, който държеше в един гараж наблизо, да зареди багажника с достатъчно бакалски стоки, и да кара още около два часа към южния край на безкрайната пустош, наречена Съдърланд. Токът си осигуряваше с дизелов генератор, вода черпеше от близкия извор, отопляваше се с дърва — печката беше достатъчно голяма, за да загрее и вода колкото за половин вана. По настояване на Фиона отдели пари за мобилен телефон, но го използваше само, за да свързва от време на време компютъра и да проверява пощата си.

Такава изолация би се сторила непоносима на много хора. Но за Кит прекараните там седмици бяха животоспасяващи. Като изключим някой и друг ловен излет, за да осигури зайци за готвене, той работеше почти постоянно и успяваше да премине най-тежките части на книгите си много по-бързо, отколкото в Лондон. В резултат на този ход се подобри и качеството на книгите му. Самият той го съзнаваше, а очевидно го чувстваха и читателите му.

Нямаше съмнение, че тези отсъствия обогатяваха и отношенията му с Фиона. Въпреки че си разменяха ежедневно писма, чието съдържание често би могло да мине за порнография в друг контекст, връщането му винаги бе съпроводено от страстта на първите дни на връзката им. Дори само мисълта за това го възбуждаше. Кой би могъл да си представи, че под въздържаната външност на Фиона се крие дълбоко чувствена жена, която бе в състояние да превърне суровия мъж на британската криминална литература в романтичен глупак?

Той знаеше, че страстта й се възбужда особено силно след принудителен сблъсък с насилствена смърт. Имаше чувството, че по този начин тя се опитва да утвърди собствената си връзка с живота, да тържествува в своята жизненост напук на убиеца. Кит не беше във възторг от повода, но нямаше нищо против да се възползва от последиците.