Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Фиона бе доволна от напредъка на работата си. Сега всичко зависеше от това дали Салвадор Берокал ще успее да убеди местната полиция да й предостави данните, от които се нуждаеше — вандализъм срещу собственост и лица, имащи връзка с туризма. Ако съумееше да набере такава информация, Фиона можеше да приложи теорията си за връзки между сродните престъпления и да открие кои от тях може да са извършени от един човек.

Успееше ли да установи кои деяния са част от серия, за разлика от изолираните деяния, тя щеше да отбележи интересуващите я местопрестъпления върху картата на града, която трябваше да бъде сканирана и вкарана в компютъра й. Мощният софтуер за профилиране по географска зависимост щеше да приложи серия сложни алгоритми върху интересуващите я точки от картата. След това щеше да изгради карта на вероятните зони, където извършителят на престъпленията работи или живее. Тя щеше да зададе и местата на убийствата, и ако те не излизаха значително от границите на предварително очертаните от компютъра зони, можеше да посочи на Берокал в коя част на града живее убиецът.

Фиона мислеше, че само преди десет години щяха да я свалят с подигравки от катедрата, ако се опиташе да заяви, че комбинацията от психологическо профилиране, статистически анализ на престъпленията и географско профилиране може да доведе до залавяне на убиец. Но тогава нямаше и достатъчно мощни компютри, които да обработват бързо подаваните данни. Светът на криминалните разследвания се бе променил по-бързо, отколкото някой бе предполагал. Най-сетне високите технологии бяха в състояние да стопят преднината, която престъпникът имаше пред преследвачите си. Тя имаше късмета да бъде част от тази промяна.

Утре сутринта щеше отново да подложи на изпитание уменията си. Сътрудничеството с полицията по преследването на някой убиец бе най-вълнуващата част от работата й. Но тя никога не забравяше, че работи с живота на истински хора, не с поредица от математически данни и компютърни изчисления. Ако това, което вършеше, не можеше да помогне за спасяването на човешки живот, то губеше всякакъв смисъл. Затова всеки случай, по който работеше, бе за нея не само професионално предизвикателство. Беше еталон, по който оценяваше самата себе си.

Фиона влезе в задимената канцелария малко след единадесет. Берокал и другите двама следователи бяха потънали в телефонни разговори и почти не забелязаха пристигането й. Беше изпратила доклада си на Берокал по факса. Знаеше, че той ще има нужда от малко време, за да й осигури необходимите материали. Използва трите свободни часа за ленива закуска в леглото с Кит, после отиде с него да видят съвършеното творение на Ел Греко — „Погребението на граф де Оргас“. Картината бе изложена във величествено усамотение — в едно странично крило на църквата „Сан Томас“. Това определено бе по-добро начало на деня от четенето на полицейски досиета.

Купчините папки на нейното бюро й се сториха същите. Тя изчака Берокал да свърши разговора, после каза:

— Здравейте. Не са ли дошли още докладите за вандализъм и нападения на туристи?

Берокал кимна.

— Ето ги, на вашето бюро. Нерешени случаи отляво, решени — отдясно. Това са досиетата от последните дванайсет месеца.

— Бърза работа.

Той сви рамене.

— Знаеха, че няма да ги оставя на мира, докато не донесат това, което искате. Иначе предпочитат спокойния живот. Може ли някой да ви помогне с всичко това, или се налага да работите сама?

— За съжаление трябва да анализирам данните сама — отвърна Фиона. — Какво става с картата на града?

Берокал вдигна пръст в знак на упрек към самия себе си. Обърна се към празното бюро и започна да рови в най-горното чекмедже. Извади една малка туристическа карта и друга, по-подробна, с всички улици на града.

— Не знаех коя от двете отговаря на изискванията ви — поясни той, докато й ги подаваше.

— Дали тук има някакъв скенер? — попита Фиона без особена надежда.

Берокал рамене.

— Би трябвало да има някъде.

— Трябва ми подробната карта, сканирана в GIF формат — каза тя, бръкна в куфарчето на лаптопа си и извади празна дискета. — Само да ми я запишат на дискета, аз ще си я въведа в системата.

Той кимна и се обърна към следователя, който седеше по-близо до него. Заговори нещо бързо на испански. Следователят затвори припряно слушалката и погледна шефа си въпросително. Берокал му подхвърли картата и дискетата и произнесе няколко кратки изречения с рязък тон. Следователят се усмихна лъчезарно на Фиона и се упъти към вратата. Явно дори да бъдеш куриер на английската консултантка бе за предпочитане пред това да те залостят в тази дупка.