Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Движенията й привлякоха вниманието на Берокал, който отсъстваше през по-голямата част от деня, но се бе върнал наскоро в канцеларията.

— Напредвате ли? — попита той.

Фиона описа набързо резултатите от днешната си работа.

— Сега трябва вече да си почина — заключи тя. — Много е лесно да започнеш да правиш грешки, когато цял ден си се взирал в екрана, а ако объркам схемата на местопрестъпленията, резултатите от работата ми стават безполезни.

Берокал дойде до бюрото й и надникна над рамото й към екрана.

— Забележително — отбеляза той. — Такава система би облекчила извънредно много работата ни.

— Системата се прилага вече от полицията в много страни — каза Фиона. — Работи най-добре със случаи на кражба на собственост — взлом и обир. Версията, която ползвам аз, е експериментална. Позволява ми да въведа моя група променливи величини за обработка — така че изисква известна опитност от потребителя. Но основната версия с твърди параметри действително намалява процента на обирите в местата, където се прилага. С нейна помощ се разчистват и по-стари неразрешени престъпления, както и текущи случаи. Не е зле да убедите шефовете си да инвестират някаква сума за софтуера.

Берокал изсумтя.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Отношението на шефовете ми към разходите е едно — да ги избягват, стига да могат.

— Но все пак сте успели да се преборите за моя хонорар — отбеляза Фиона.

— Изпадат в паника, когато съществува опасност да загубим доларите на туристите. Тогава изведнъж отнякъде се появяват средства, за които преди не сме можели и да мечтаем. Какви са плановете ви за вечерта? Имате ли нещо против да поканя вас и Кит на вечеря — в някое заведение, типично за Толедо?

Той отстъпи назад, за да се разминат.

— Много мило, но се съмнявам, че ще имам настроение. Всичко, което прочетох днес, се върти в главата ми, затова предпочитам просто да се прибера в хотела и да хапна нещо набързо с Кит. След това сигурно ще продължа да работя.

Той сви рамене.

— Както предпочитате. Но не бива да се чувствате длъжна да работите всяка минута, докато сте тук.

Фиона затвори лаптопа си и го прибра в куфарчето.

— Въпреки всичко се чувствам длъжна, майоре — каза тя тихо. Вдигна очи и срещна погледа му. — Той е тук някъде и планира следващото убийство. Започнал е да работи с много кратки интервали между отделните престъпления. Не искам думите ми да прозвучат мелодраматично, но когато имате работа с толкова организиран и безмилостен убиец, всеки ден е от значение. Не искам кръвта на следващата жертва да тежи на съвестта ми, ако мога да го избегна по някакъв начин.

Берокал навлезе с колата в уличното движение и хвърли бърз поглед към Фиона.

— Наистина ли мислите, че човекът, отговорен за онези вандалски нападения, и онзи, който е пребивал туристи, са едно и също лице?

Фиона сви рамене.

— В моята работа не може да съществува абсолютна сигурност. В идеалния вариант предпочитам да работя с поне пет различни местопрестъпления от всяка отделна серия. Но ако говорим за вероятности, наистина мисля, че е така. Вандализмът се застъпва във времето само с първия побой. Когато започват побоите, заливането на магазини с блажна боя и чупенето на витрини престава. Обяснението е, че или извършителят се е преместил някъде, или е намерил по-задоволителен отдушник на яростта си. Всичко, което знам за ескалацията на насилието при престъпниците, ме кара да вярвам, че след като не е бил заловен, той е станал по-самоуверен и е решил да предприеме нещо по-сериозно. Насочил се е пряко към обекта на омразата си, вместо да напада непряко замесени обекти. Ще се разбере дали съм права, когато прекарам данните през програмата за географско профилиране.

— Ще имате доказателство, че престъпникът е един и същ? — в гласа на Берокал се долавяше съмнение.

— Не, това не може да бъде абсолютно сигурно доказателство. Не може да ви послужи и в съда. Но ако програмата представи вероятност за едно и също местоживеене на извършителя на двете серии престъпления, нивото на вероятността се повишава много, така ли е? Тогава вече колегите ви от местната полиция ще имат представа къде да търсят доказателства — Фиона се повъртя на седалката в опит да раздвижи схванатите мускули на раменете си. Движеха се по пътя, който минаваше край реката — срещу скалистия хълм, на който Толедо сияеше в светлината на залеза. — Невероятна гледка — допълни тя.