Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Лекцията трая само един час, но я промени до неузнаваемост. Тя знаеше, че не може да върне Лесли. Не можеше дори да залови убиеца й. Но сега осъзна, че може да намери успокоение, ако спаси друг човешки живот.

Това й стигаше. Поне в повечето случаи. Но сега убийството отново нахлуваше в личния й живот, макар и не директно. Всичко това се въртеше в главата й, докато прегръщаше Кит и се опитваше да го успокои, доколкото можеше.

След дълго мълчание Кит най-сетне се отдръпна от нея.

— Съжалявам, че се разкиснах — каза той. — Не ми е бил приятел, изобщо не бяхме близки.

— Не си се разкиснал. Познаваше го, харесваше го, уважаваше работата му. Съзнанието, че него просто го няма вече, не може да не причини шок.

Кит стана и запали лампата.

— В такъв момент разбираш проклятието на богатото въображение. Не мога да престана да си представям как се е чувствал, колко е бил уплашен — той си пое дъх. — Трябва да правя нещо, за да откъсна мислите си от всичко това. — Взе купа хартия, който принтерът бе изплюл току-що. — Имаш ли нещо против да поръчаме вечеря в стаята?

— Както решиш — Фиона закачи сакото си и взе лаптопа. — Аз също имам достатъчно работа, така че си пиши спокойно.

Кит успя да се усмихне слабо.

— Благодаря.

Седна, кръстосал крака, на леглото, придърпа купчината листове и взе молива. Фиона го наблюдава известно време в огледалото, за да се убеди, че е започнал наистина да чете, без да се разсейва. Сега повече от всякога бе доволна, че бяха дошли тук заедно. Поне не му се наложи да понесе шока сам.

Знаеше от личен опит колко ужасно е преживяването. И не го пожелаваше и на най-големия си враг.

Ufime zftmd pfapa tmzp. Yqeek ngfza ftmdp. Mrqit agdea regdr uzsft zpuwz qiftq pqfmu xeart uepmu xkdag fuzq.

Дрю Шанд не представляваше никакъв проблем. Неприятна работа, но не и трудна. Те не съзнават, че изобщо не са недосегаеми. Стигаше ми да се поровя няколко часа в Интернет и познавах в подробности дневната му програма.

Бях убеден, че няма да е трудно да го примамя. Хора като него се хващат много лесно на ласкателства. Основното бе да намеря място, където да го убия.

Попаднах на идеалното място. Бивш месарски магазин. Витрините му бяха препречени целите с дъски. Задното помещение беше облицовано с плочки от горе до долу. В средата имаше плот за транжиране на месото, край едната стена бяха наредени два големи умивалника. Съдейки по прахта и паяжините, никой не бе припарвал тук много отдавна и надали нещата щяха скоро да се променят. Затова реших да не си правя труда да почиствам след себе си.

На другия ден паркирах до апартамента му, за да мога да следя кога излиза и кога се връща. Върна се от фитнес залата точно навреме и един час по-късно излезе отново. Тръгна надолу по Брутън Стрийт. Сподирих го и влязох след него в „Бреговете на Варварин“. Вътре беше вече доста оживено. Забелязах, че няколко души ме оглеждат с подчертан интерес. Изпотих се от притеснение. В края на краищата, не ми се искаше някой после да си припомни външния ми вид.

Дрю беше на бара и аз седнах до него. Когато му донесоха поръчаното питие, аз извадих десетачка и казах:

— Позволи ми да те почерпя.

Той не възрази. Преместихме се в един по-тъмен ъгъл. Заговорихме се, и когато той ми каза името, се направих на много изненадан. Казах, че според мен сцените с мъченията в книгите му са блестящи. Той спомена, че според някои критици насилието било прекалено, но аз настоях, че сцените са страхотни. Че съдържат някакво сексуално предизвикателство.

Тогава той ме изгледа изпитателно, но не каза нищо. Отиде до бара, поръча напитки за себе си и за мен, и ги донесе на масата. Когато се върна, ме попита падам ли си по силни усещания. Не бе възможно да върви по-добре, дори аз да бях писал сценария. Казано накратко, ме покани да се кача горе с него — в нещо, коетотой нарече „Тъмната стая“. Но аз му казах, че мога да му предложа нещо по-добро. Казах, че работя към една строителна компания, и че съм измъкнал ключовете за някакъв изоставен магазин, който съм декорирал като зала за мъчения.

Стори ми се невероятно, че се хвана толкова лесно. Опасявах се, че може дори да се наложи да се поддам на ухажванията му, преди да успея да го накарам да ме последва на някакво непознато място. Такава перспектива ме ужасяваше повече от всичко, което имах намерение да му причиня. Но той само чакаше да го поканят. Най-ужасното беше, когато излязохме на улицата и той ме прегърна и започна да ме целува. Отблъснах го, може би прекалено грубо, но това само го настърви. Докато отключвах вратата, той се притисна в мен, за да почувствам ерекцията му. Ако се колебаех дали да продължавам нататък, това би било достатъчно да разсее всякакви съмнения.