Вал Макдърмид - Смърт в сенките

Фиона не познаваше лично Дрю Шанд, но знаеше достатъчно за убийствата и техните последици, за да оцени ужаса, който се криеше зад простите факти. Подобни обстоятелства бяха променили живота й завинаги.

Кит бе произнесъл думата, която отключи спомена. Лесли. Ако затвореше очи, всичко щеше да я връхлети като приливна вълна. Беше обикновена петъчна вечер. Фиона преподаваше от една година в университета и вече си бе изградила навик да излиза в петък с екипа на клиниката, в която провеждаше изследвания. Събираха се в една кръчма в Блумсбъри, продължаваха методично към гара „Юстън“, и приключваха вечерта на къри в един индийски ресторант в края на Юстън Роуд. Докато се прибереше в малкия си апартамент в Кемдън, ставаше полунощ и натоварванията от изминалата седмица тънеха в приятна алкохолна мъгла.

Когато влезе в апартамента, забеляза веднага истеричното примигване на лампичката на телефонния секретар. Бяха регистрирани повече от дузина повиквания. Заинтригувана, тя натисна копчето за прослушване и продължи към кухничката. Още първите думи я накараха да се закове на място.

— Фиона? Татко е. Обади се веднага, щом се прибереш.

Не я смутиха толкова думите, колкото начинът, по който баща й говореше. Гласът му, обикновено силен и самоуверен, звучеше почти като шепот — бледо, треперливо ехо на обичайния му тон.

Чу се сигналът, после се включи следващото съобщение.

— Фиона, пак е татко. Няма значение по кое време ще чуеш съобщението, обади се незабавно. — Този път гласът му трепна и прекъсна в края на думите.

Тя вече посягаше към телефона. Чу сигнала, после пак гласа на баща си.

— Фиона, трябва да говоря с теб. Не мога да чакам до сутринта.

Всичките й инстинкти подсказваха, че я очаква лоша новина, че се бе случило най-лошото. Сигурно нещо с майка й. Инфаркт? Инсулт? Злополука?

Фиона грабна слушалката и набра познатия номер.

Някой вдигна слушалката още при първото прозвъняване. Разнесе се непознат глас.

— Ало? Кой се обажда?

— Фиона Камерън. Кой сте вие?

— Момент, моля, сега ще ви свържа с баща ви. — Чу се приглушен разговор, изтракване, после гласът на баща й — несвой, неестествен, почти като на непознат.

— Фиона — каза той с усилие. И се разплака.

— Татко, какво има? Какво се е случило? Нещо с мама ли? — професионалните й умения да успокоява се изпариха, когато чу баща си да плаче.

— Не, не. Лесли. Тя е… Лесли е… — той се насили да задиша по-спокойно. Фиона го чу как си поема дъх, после каза: — Лесли е мъртва.

Фиона не помнеше дали е казал нещо повече и какво е било. Изпита чувството, че всичко, което я заобикаля, се отдалечава на огромно разстояние, гласът на баща й също долиташе много отдалеч. Ушите й писнаха. Малката й сестричка — мъртва. Невъзможно. Сигурно имаше някаква грешка.

Нямаше грешка. Лесли, студентка в трети курс в университета „Сейнт Андрюс“, била изнасилена и удушена, когато се прибирала към дома си. Така и не бе повдигнато обвинение срещу никого по това престъпление. Полицията смяташе, че същият престъпник е изнасилил две други студентки през последните осемнайсет месеца, но не разполагаше с доказателства. Намериха само два отпечатъка от популярен модел маратонки. Описанието беше толкова общо, че отговаряше на половината мъже в града. Дори по онова време да бяха в състояние да правят ДНК-анализ, и това не би им помогнало особено. Беше използвал презерватив. Всички нападения бяха през зимата, жените бяха носили ръкавици, така че не бяха успели да одраскат престъпника.

В продължение на шест месеца след смъртта на Лесли Фиона имаше чувството, че живее в някакъв много лош сън. Всеки момент щеше да успее да се събуди и щеше да разбере, че всичко е наред. Лесли щеше да е жива. Майка й нямаше да страда от депресия със самоубийствени наклонности. Баща й нямаше да е започнал да пие и да праща безкрайни писма до депутата от техния район, полицията и пресата с оплаквания, че престъпникът не е открит. Самата Фиона нямаше да страда от чувство за вина, че лично тя убеди Лесли да бъде по-самостоятелна и да замине за „Сейнт Андрюс“, когато сестра й можеше да остане при нея в Лондон.

Един ден се озова на лекция на свой колега от Канада. Той говореше за първите стъпки на компютърния анализ на престъпленията и за приложението му в криминалното разследване. Фиона изпита чувството, че в главата й просветна електрическа крушка. Мъглата на страданието се разкъса и тя разбра с болезнена яснота какво иска да прави от сега нататък.