Вал Макдърмид: Смърт в сенките

Той вдигна очи. Фиона срещна погледа му, изпълнен с ярост и омраза, и потръпна.

Картината отново се смени. Към камерата вървеше висок човек в измачкан костюм. От двете му страни пристъпваха мъже в шлифери, с каменни изражения на лицата. Високият човек беше привел глава, а устните му бяха плътно стиснати. Чу се гласът на репортерката:

— Следствието бе поверено на главен инспектор Стив Престън, който отказа да коментира освобождаването на Блейк. Малко по-късно от Ню Скотланд Ярд ни уведомиха, че не се води активно издирване на друго лице във връзка с убийството на Сюзън Бланчард. За новините — Даниел Ръдърфорд от Олд Бейли.

На екрана отново се появи студиото. Говорителят обясняваше, че след новините историята на случая ще бъде представена подробно в специално предаване. Фиона изключи телевизора. Нямаше нужда от тяхната обработена версия. Основанията й да не забрави никога изнасилването и убийството на Сюзън Бланчард бяха повече от сериозни. Причината не беше в ужасяващите полицейски снимки на трупа, нито в доклада на патоанатома, нито в това, че тя познаваше много добре мястото, където бе извършено престъплението — на двайсетина минути път от собствения й дом — макар всичко това да бе страшно само по себе си. Не бе дори бруталността на убиеца, който бе изнасилил и убил майката пред двете й осемнайсетмесечни близначета.

Убийството в Хампстед Хийт имаше особено значение за Фиона — то бе станало причина да прекрати сътрудничеството си с лондонската полиция. Двамата със Стив Престън бяха близки още от студентските си години, когато следваха психология в Манчестър. За разлика от повечето студентски приятелства тяхното просъществува, независимо от това, че избраха различни професии. Когато британската полиция за първи път започна да обмисля ползата от привличането на психолози в преследването на серийни престъпници, изглеждаше логично Стив да се обърне към Фиона с молба за помощ. Така започна едно ползотворно сътрудничество. Безупречната работа на Фиона по обработката на данните се допълваше чудесно с опита и инстинктите на полицаите.

Само часове след откриването на трупа на Сюзън Бланчард, Стив Престън бе наясно, че това е случай, в който способностите на Фиона могат да им бъдат от полза. Човек, който убиваше така, не беше начинаещ. Стив бе научил доста неща и от съвместната си работа с Фиона, и от собствените си проучвания, и знаеше, че такъв убиец би трябвало вече да е извършил нещо, попадащо под ударите на наказателния кодекс. Опитът на Фиона би им подсказал в каква област да търсят провиненията му. В зависимост от обстоятелствата тя би могла дори да определи с известна точност зоните, в които бе възможно да живее убиецът. Тя виждаше същото, което виждаха и криминалистите, но за нея нещата имаха различно значение.

Още в началото на следствието се натъкнаха на Френсиз Блейк и той им се бе сторил възможен кандидат. Бил е забелязан в Хампстед Хийт около часа на убийството. При това е бил видян да бяга в посока откъм гъстия храсталак, където трупът на Сюзън бе открит от човек, който разхождал кучето си и чул плача на децата. Блейк ръководеше филиал на фирма за погребални услуги — което бе повод за следователите да го заподозрат в нездрав интерес към мъртъвците. Като по-млад бе работил и в кланица, което пък ги накара да заключат, че гледката на кръв не го притеснява. Нямаше полицейско досие, макар да бе получавал две предупреждения като малолетен — единия път, защото подпалил съдържанието на контейнер с боклук и втория път, защото нанесъл побой на по-малко момче. Освен това Блейк отговаряше много уклончиво, когато го питаха какво е правел в Хампстед Хийт онази сутрин.

Имаше само един проблем. Фиона не вярваше той да е убиецът. Каза го на Стив и продължи да го повтаря пред всеки, който имаше желанието да я изслуша. Но никой не обърна внимание на предложенията й за алтернативни посоки на проучвания. Медиите кипяха от възмущение и Стив бе притиснат от обстоятелствата. Длъжен бе да арестува някого, за да се възцари спокойствие.

Една сутрин той се бе появил в кабинета й в университета. Тя хвърли само един поглед на вкамененото му лице и попита:

— Имаш неприятни новини за мен, нали?

Той поклати глава и се отпусна на стола срещу нея.

— Неприятни са не само за теб. Посинях от опити да ги убедя, но в такива случаи политиката се поставя преди всичко. Шефът реши да действа, без да се съветва с мен. Привлече Андрю Хорсфорт.