Вал Макдърмид: Смърт в сенките

Бяха минали почти четири месеца от последния й подобен случай. Тогава бе анализирала четири убийства на проститутки в района на Ливърпул в рамките на осемнайсет месеца. Благодарение на анализа на данните, съставен от Фиона и един неин студент, полицията успя да стесни кръга на заподозрените до такава степен, че съдебномедицинската идентификация стана възможна. Сега, когато бяха арестували мъж, обвинен по три от четирите убийства поради резултатите на ДНК-анализ и криминалистите можеха да бъдат сигурни в успеха на обвинението.

Оттогава бе поемала само една подобна задача — дългосрочно изследване на крадци рецидивисти в сътрудничество с шведската полиция. Крайно време беше да си изцапа отново ръцете. Натисна клавиша за отговор.

От: Фиона Камерън

До: Салвадор Берокал

Отн.: Молба за консултация

Уважаеми майор Берокал!

Благодаря за поканата да сътруднича на Националната полиция на Испания като консултант. По принцип съм склонна да приема вашата покана. Но преди да бъда абсолютно сигурна, че мога да Ви помогна по някакъв начин, ще имам нужда от повече подробности по случаите, които само споменавате в първото си писмо. Най-добре би било да получа кратко описание на обстоятелствата около двете убийства, справка за доклада на патоанатомите, както и всякакви съществуващи свидетелски показания. Справям се сравнително добре с писмен испански, така че, в интерес на по-бързото приключване на случаите, не е необходимо да възлагате превод на документите. Разбира се, всякакви данни, получени от вас, ще бъдат считани за строга поверителни.

Именно в името на сигурността Ви предлагам да пратите документите на номера на домашния ми факс.

Фиона написа номерата на домашния си факс и телефон и прати писмото. В най-добрия случай щеше да помогне за предотвратяването на нови убийства и да набере нови данни за научните си изследвания. В най-лошия щеше да има извинение да не присъства на провала на процеса срещу убиеца от Хампстед Хийт. Двама души в Испания бяха платили прекалено висока цена за шанса на „Строгата Камерън“ да избяга от разпитите на пресата.

Когато Фиона си отвори вратата и влезе, REM тъкмо уведомяваха слушателите си, че никой не обича тъжния професор. Както си му беше обичаят, Кит бе заредил касетофона в кабинета си с дискове, бе го включил и бе излязъл. Той не можеше да понася тишината. Фиона разбра това още в началото на тяхната връзка — веднъж го бе повела на туристически преход из любимия й Дърбишър и видя с ужас, че той натъпка раницата с огромен брой касети за уокмена си. Неведнъж се бе прибирала у дома, за да установи, че от кабинета на Кит се носи музика, телевизорът гърми, а радиото в кухнята му приглася. Колкото по-силен бе шумът, толкова по-лесно му беше да избяга във вселената на собственото си въображение. За Фиона, която се нуждаеше от тишина, за да може да се съсредоточи върху всякаква работа, изискваща творческа мисъл, това бе необясним парадокс.

Когато започнаха да обсъждат възможността да заживеят заедно, първото настояване на Фиона бе в съвместното им жилище да има място, където да може да работи на спокойствие. Накрая купиха една висока къща с тясна фасада в Дартмут Парк, която преди е била собственост на рок музикант. Някогашният й притежател бе превърнал таванския етаж в звукоизолирано студио и там Фиона разположи своето убежище. Така се спасяваше от постоянния шум, който съпровождаше навсякъде Кит. Помещението беше достатъчно голямо, така че тя сложи и диван. На него прекарваше нощите, когато Кит работеше до малките часове, за да не изпусне уговорен с издателите срок. Понякога я изпълваше дълбоко съчувствие към многострадалните им съседи. Вероятно хората очакваха с ужас февруари, когато традиционно предстоеше краят на новата книга, добре озвучен с „Рейдио хед“ до бели зори.

Фиона остави багажа на пода и забърза към кабинета на Кит, за да изключи музиката. Благословена тишина погали като балсам душата й. Качи се горе, мина през спалнята, за да свали туристическите си дрехи и да навлече нещо за вкъщи. После продължи още два етажа към своето работно студио. Мускулите на прасците й я наболяваха от ходенето. Първото, което забеляза, когато влезе, бе мигащата лампичка на телефонния секретар. Петнайсет съобщения. Беше готова да се хване на бас, че всички бяха от журналисти. Нямаше настроение да ги изслушва, а още по-малко пък да им отговаря. В този случай бе твърдо решена да не осигурява на пресата нито един цитат, който да може да бъде погрешно интерпретиран в нечий интерес.