Вал Макдърмид: Смърт в сенките

От: Кит Мартин

До: Фиона Камерън

Отн.: Вечеря

Надявам се, че си прекарала добре. Днес бях продуктивен — 2500 думи до пет следобед.

В съда нещата се развиха точно според предвижданията ти. Да живее женската интуиция! (Шегичка! Знам, че в твоя случай става дума за точна преценка на базата на научно обработена информация!). Тъй или иначе, реших, че Стив се нуждае от ободряване, затова го поканих на вечеря. Отиваме в „Сейнт Джон’с“, в Кларкънуел, където възнамеряваме да погълнем големи количества мъртви животни — следователно ти надали би искала да се присъединиш към нас. Ако все пак решиш да дойдеш, и двамата много ще се радваме. Ако не, приготвих за обяд ризото с аспержи и сьомга — остана много, прибрал съм го в хладилника. Ще ти стигне за вечеря.

Обичам те.

Фиона се усмихна. Типично за Кит. Ако всички са добре нахранени, светът не би могъл да се обърка напълно. Нищо чудно, че Стив имаше нужда от някоя добра дума. Никой полицай не би се радвал, като вижда как изграденото от него обвинение се разпада и особено по такъв шумно огласяван случай като убийството в Хампстед Хийт. Но за Стив Престън, главен инспектор от криминалната полиция, провалът тъкмо на този случай би довел до нещо много по-сериозно от обикновено огорчение. Фиона съзнаваше отлично колко много бе заложил в това обвинение. Съчувстваше искрено на Стив, но единственото, което си помисли по отношение на лондонската полиция, беше: „Пада им се!“

Отвори следващото писмо — то я бе заинтригувало особено, затова си го запази за накрая.

От: Салвадор Берокал

До: Фиона Камерън

Отн.: Молба за консултация

Уважаема доктор Камерън,

Аз съм майор от цивилните части на Националния полицейски корпус в Мадрид. Поверено ми е разследването на немалък брой убийства. Мой колега от Ню Скотланд Ярд Ви препоръча като експерт в областта на статистическите връзки между различни престъпления и профилирането по географски особености. Моля да ме извините, че си позволявам да се обърна направо към вас. Пиша Ви, за да се осведомя дали бихме могли да ползваме услугите Ви като консултант по един извънредно спешен въпрос. В Испания нямаме голям опит със серийни убийци, затова не разполагаме и с психолози експерти, които да сътрудничат на полицията в такива случаи.

В рамките на последните три седмици в Толедо бяха извършени две убийства. Имаме основание да предполагаме, че извършителят е един и същ. Но не намираме начин да свържем двете престъпления, затова се нуждаем от анализа на обективен експерт. Научих, че имате голям опит в областта на анализа и статистическото сравнение на криминални престъпления, затова считам, че вашата помощ ще бъде от голяма полза за нас.

Бих искал да знам дали имаме принципното Ви съгласие за сътрудничество по тези случаи. Разбира се, ще получите съответното заплащане. Очаквам Вашия отговор.

С уважение:

Майор Салвадор Берокал

Национална полиция, Мадрид

Фиона скръсти ръце и се взря в екрана. Знаеше какво се крие зад това предпазливо запитване — два обезобразени трупа, трупове на хора, които вероятно са били и измъчвани, преди да бъдат убити. Не бе изключено в случаите да има и елемент на сексуално насилие. Можеше да бъде почти сигурна в тези неща, защото полицията навсякъде е в състояние да се справя с обикновени убийства, без да прибягва до помощта на външни специалисти, и то такава помощ, която само тя и една шепа други експерти биха могли да окажат. Когато някой от по-новите й познати научеше за този аспект на нейната работа, обикновено потръпваше от ужас и я питаше как може да се занимава с такива отблъскващи неща.

Обикновено Фиона просто свиваше рамене и казваше: „Нали все някой трябва да върши и тази работа. По-добре да е някой като мен, който разбира за какво става дума. Никой не може да върне мъртвите, но понякога е възможно да попречиш на други живи хора да се присъединят към тях“.

Знаеше много добре, че отговорът е задоволителен, пресметнат точно, за да не предизвиква повече въпроси. В действителност тя мразеше неминуемите сблъсъци с насилствена смърт, до които водеше съвместната й работа с полицията — не на последно място заради спомените, които те събуждаха у нея. Сега знаеше повече за страданията, които могат да бъдат причинени на човешкото тяло, повече за мъките, на които може да бъде подложен човешкият дух, отколкото някога би искала да знае. Но това познание бе неизбежно, и тъй като такива случаи винаги й се отразяваха тежко, тя приемаше нов ангажимент едва след като преценеше, че се е възстановила достатъчно от предишния.