Клайв Къслър - Свещеният камък

Точно когато Кабрило започна да се изкачва нагоре по Монт Форел, един служител на международното летище в Рейкявик метеше снега от дъното на рампата, която водеше към частния боинг 737. Помощни коли зареждаха самолета с гориво и електричество от двете страни. Вътрешността на боинга беше осветена като билборд и светлината се разливаше от прозорците в полумрака навън.

Пилотът надникна през прозореца на кабината и видя как една черна лимузина се появи на пистата и спря отстрани на рампата. Излязоха четирима мъже. Двама бързо се качиха по стълбите, докато другите двама оглеждаха летището, за да видят дали някой не ги наблюдава. Когато се увериха, че е чисто, бързо минаха по рампата и затвориха вратата на самолета.

Служителят откачи генераторите, дръпна рампа­та и застана неподвижно, докато пилотът палеше дви­гателите. След като се обади на кулата за разреше­ние, той бавно насочи самолета към пистата и се при­готви за излитане. С едно спиране за презареждане в Испания, след четиринайсет часа път, щяха да стиг­нат до местопредназначението.

Веднага щом боинг 737 излетя, служителят се на­веде и каза в микрофона, защипан близо до качулка­та на якето му.

— Тръгнаха – само толкова каза.

— Прието – отвърна Ханли.

След разговора с Ханли Кабрило близо час се из­качва нагоре по билото със снегохода. Спря, закопча здраво якето си и излезе от кабината. Нагласи фаро­вете така, че да може да вижда планината, мина отп­ред и изчисти леда по скарата. Тъкмо се канеше да се качи обратно, когато чу бръмчене в далечината. Пре­сегна се в кабината, завъртя ключа и загаси двигате­ля на тиокола. Заслуша се отново.

Шумът се носеше от вятъра, приближаваше се и се отдалечаваше на приливи и отливи. Накрая Кабрило успя да различи звука, качи се обратно в снегохода и грабна телефона.

— Макс – бързо каза той, – чувам да се приближава хеликоптер. Пратил ли си някого?

— Не, шефе – отвърна Ханли. – Още работим по въп­роса.

— Можеш ли да разбереш какво става?

— Ще опитам да се свържа с някой от сателитите на Министерство на отбраната и да видя кой е, но може да ми отнеме петнайсет-двайсет минути.

— Искам да знам кой е неканения ми гост – настоя Кабрило

— Открихме, че има автоматичен радар на американските въоръжени сили наблизо – каза Ханли. –Може антените още да се използват и военните да са изпратили някой да ги поправи или настрои.

— Разбери кой е – заръча Кабрило, завъртя ключа и запали двигателя. – Мисля, че почти стигнах до пещерата.

— Добре – отвърна Ханли.

С помощта на шейна, с която утъпка снега, и десетина сандъчета с разтворими напитки Акерман беше успял да оформи чудесна площадка за кацане, отбелязана с буквата X, върху малко плато само на седемдесет метра от долния отвор на пещерата. Гледаше площадката с гордост. Хеликоптерът щеше да успее да кацне, без витлото да се удари в скалите. Опасно беше, но това беше най-доброто, което можеше да се направи от тази страна на планината.

Отдръпна се навътре в пещерата и изчака хеликоптерът да се приближи до площадката, след това да закръжи отгоре и накрая да кацне. Витлото забави въртенето си, после спря, един мъж слезе от страната на пътника.

През отворения си прозорец Кабрило чу как хеликоптерът се приземява, но заради снега и тъмнината не можа да види кацането. Беше близо – усещаше го. Обу си гамаши и извади снегоходките от багажника. Напъха ботушите в обръчите и ги върза здраво. После бръква отзад и извади кутията с фалшивата сфера, която Никсъв беше направил.

Сега трябваше само да се прокрадне в пещерата, без да го забележат, и да отмъкне каквото трябваше.

— Шефът ме праща – каза Хюс на Акерман, след като се изкачи до входа на пещерата – да проверя какво си открил.

Акерман гордо се усмихва.

— Голяма красавица – подчерта той, – вероятно най-важвата археологическа находка за този век.

— Така разбрах и аз – подхвърли Хюс и влезе на­вътре в пещерата. – Изпрати ме да се погрижа да по­лучиш това, което заслужаваш.

Акерман сграбчи предварително запаления фенер и поведе госта си надолу по коридора.

— Значи ти отговаряш за връзките с обществе­ността?

— И за тях, и за други неща – отговори Хюс и спря при отвора на тавана. Преди няколко дни Акерман беше донесъл дървена стълба от вътрешността на горната пещера и я беше спуснал от отвора. Това много улесняваше преминаването между двете галерии.

— Ще се качим и ще те разведа навсякъде – обеща му Акерман.