Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Какво ще стане, ако вода от южното полукълбо започне да тече покрай екватора в близост до Африка?

— Ще навлезе в местата, където се зараждат атлантическите урагани — отговори Ерик Стоун, който действаше като неофициален метеоролог на „Орегон“. — По-топлите води означават повече изпарения, а повече изпарения означават по-силни бури. Тропическата депресия има нужда от повърхностна температура над 26 градуса по Целзий, за да набере достатъчно сила и да се превърне в ураган. Щом това стане, той абсорбира два милиарда тона вода на ден.

— Два милиарда тона? — ахна Линда.

— А когато стигнат до земя, те изхвърлят десет до двадесет милиарда тона дневно. Разликата между буря първа степен и мощен ураган пета степен е времето, което са прекарали в поглъщане на вода край африканското крайбрежие.

Марк Мърфи, който обикновено беше сред най-бързо схващащите в помещението, засия, когато най-сетне разбра за какво става дума.

— Когато Бенгуела се затопли изкуствено и част от тази вода избяга на север, бурите могат да станат много по-силни.

— И много по-чести — добави Хуан. — Мисли ли някой същото като мен?

— Че някой е ударил едно рамо на жестоките бури, които се стовариха върху САЩ през последните няколко години?

— Всички специалисти по ураганите са единодушни, че навлизаме в естествен цикъл на увеличена сила на бурите — каза Ерик, противопоставяйки се на гледната точка на Мърф.

— Това не значи, че генераторите и нагревателите не усилват този цикъл — защити се Марк.

— Господа — намеси се Хуан успокоително, — нека оставим на по-квалифицирани от нас да стигнат до резултатите, предизвикани от генераторите. Засега е достатъчно, че са спрени. След нашата среща ще се обадя на Овърхолт и ще му разкажа какво открихме. Той най-вероятно ще го прехвърли на Националната агенция за подводния свят и от там нататък това ще е техен проблем. Мърф, подготви компютъра, за да му изпратя всички файлове.

— Няма проблеми.

— А сега — продължи Хуан, — искам да се съсредоточим върху спасяването на Джефри Мерик. Едва после можем да мислим за преследване на хората, които са инсталирали генераторите.

— Смяташ ли, че има някаква връзка? — попита Макс от другата страна на масата.

— В началото не. Сега обаче съм уверен, че има. Онзи човек, когото ние със Слоун преследвахме със спасителната лодка, се самоуби, за да не попадне в плен. Не смятам, че се опитваше да избегне африканските затвори. Той беше фанатик, готов да умре мъченически, за да не открием нагревателите. Освен това знаем, че отвличането на Мерик не е заради откуп. Следователно е политически мотивирано… ядосал е някого достатъчно, че да го докопа.

— Природозащитниците — отбеляза сухо Линда.

— Сигурно си права — отговори Хуан. — Ние попаднахме на двойна атака. От една страна, по някаква причина пипват Мерик, а същевременно искат да нарушат океанските течения с помощта на огромните генератори.

Еди се прокашля.

— Председателю, не разбирам. Ако тези хора ги е грижа за околната среда, защо ще се опитват да разстроят ритъма на океаните?

— Това ще разберем довечера, когато освободим Мерик и хванем похитителите.

Ригърс беше подредил парашутите на щурмовата група в един от празните трюмове на „Орегон“. Лъскавият черен найлон приличаше на разлят по палубните плочи суров петрол. Когато след двадесетминутния разговор с Ленгстън Овърхолт от ЦРУ Хуан слезе в трюма, Майк Троно и Джери Пуласки вече бяха там и грижливо сгъваха парашутите си, така че когато скочат от седем хиляди и осемстотин метра височина над пустинята Намиб, да няма неприятни изненади. Майк беше бивш член на спасителен отряд във военновъздушните сили. Ски се беше присъединил към Корпорацията след петнадесет години служба като разузнавач в морската пехота. Макс си бъбреше с Еди и Линк, докато проверяваха оборудването и оръжията, подредени върху импровизираните маси от плотове върху дървени магарета, подредени край стените на трюма.

Кабрило знаеше, че всеки член на Корпорацията работеше с останалите без никакви затруднения, но в екипа имаше няколко двойки мечта. Линк и Еди бяха едната, а Майк и Ски другата. Когато бяха заедно под неприятелски огън, членовете на двата екипа бяха страхотни и действаха така, сякаш общуваха чрез телепатия.

До масите стояха четири очукани наглед мотоциклета. Те бяха причината „Орегон“ да плава до Кейптаун. Конструирани за тежките пустинни условия, машините бяха оборудвани с широки балонни гуми за преодоляване на мекия пясък и подсилени амортисьори. През последните няколко дни екип от механици беше демонтирал всичко ненужно от тях, за да намали теглото им. Ярките им цветове бяха прикрити от камуфлажна боя.