Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Когато контролната лампичка показа, че машината вече не произвежда ток, макар че механизмите й още реагират на вълните, които минават под тръбата, Хуан провери телефона си и веднага намери сигнал.

Мощното електрическо поле, създавано от задвижвания от вълните генератор и неговите събратя, бе объркало електрониката на спасителната лодка, прекъснало сигнала на телефона и накарало стрелката на компаса да се върти като полудяла. Когато спря генераторите, електрическото поле изчезна и телефонът му отново заработи. Той предположи, че на лаптопа бяха вградили защита срещу силните електромагнитни вълни.

Набра един номер и някой вдигна слушалката от другата страна на линията едва след четвъртото позвъняване.

— Господин Хенли, обаждам се от рецепцията. Поръчали сте събуждане в четири и тридесет.

— Хуан? Хуан!

— Здрасти, Макс.

— Къде по дяволите си? Не можахме да се свържем с теб на спасителната лодка. Не си вдигаш телефона. Дори подкожният ти предавател не работеше.

— Ще повярваш ли, ако ти кажа, че сме заклещени насред океана върху една от великанските метални змии на Папа Хайнрик? И че се натъкнахме на нещо странно?

— Човече, ти не знаеш дори половината. Представа си нямаш!

Д-р Джулия Хъксли, главният лекар на „Орегон“, излетя с малкия „Робинсън Р44“ за хидроенергийната станция, която генерираше електричество от вълните, така че когато малката машина кацна на палубата на товарния кораб, за Слоун Макинтайър вече се бяха погрижили. Сега във вените й течаха болкоуспокояващи, антибиотици и физиологичен разтвор срещу обезводняването. Джулия свали подгизналите й дрехи и я уви в термично одеяло. Преди това почисти и бинтова огнестрелната рана по най-добрия възможен начин със средствата от походната аптечка, която беше донесла, но нямаше търпение да се занимае с нея по-обстойно.

Когато хеликоптерът кацна и беше спуснат в хангара, двама санитари вече ги чакаха с носилка на колела и откараха Слоун в болничното отделение. То спокойно можеше да съперничи на най-големите спешни центрове в градовете.

Лечението, което Хъксли приложи на Хуан, беше да го обяви набързо за здрав. След това му даде малка бутилка енергийна напитка с гаден вкус и няколко аспирина. Добре, че поне Макс го чакаше в хангара с резервния крак.

Хуан се облегна на една от работните маси, за да откачи обезобразената си протеза. „Орегон“ беше намалил безумната скорост, с която се носеше към Кейптаун, за да може Джордж Адамс да приземи хеликоптера и сега, когато си сложи новия изкуствен крайник, той усети, че корабът отново започва да ускорява.

Той смъкна ядно крачола на панталона и закрачи бързо, като преди това подхвърли през рамо:

— След петнадесет минути среща на старшите служители в заседателната зала.

Хората му се събраха, докато той набързо си взе душ и се обръсна. Лицето му остана зачервено от бръснача. Морис беше направил кафе и начело на масата от черешово дърво го чакаше чаша вдигаща пара чаша. Бронираните жалузи на заседателната зала бяха вдигнати и помещението беше ярко осветено. Това силно контрастираше с мрачния вид на мъжете и жените, насядали около масата.

Хуан отпи глътка кафе и попита направо:

— Добре, какво по дяволите се случи?

Като старши разузнавач, Линда се приготви да обяснява. Но преди това трябваше набързо да сдъвче и глътне парчето чийзкейк.

— Вчера сутринта полицията в Киншаса е атакувала къща в покрайнините на града, за която предполагали, че е център за разпространение на наркотици. Арестували няколко души и открили малък оръжеен арсенал и известно количество наркотици. Освен това намерили документи, които свързват наркодилърите със Самюъл Макамбо и неговата Конгоанска революционна армия.

— Онзи тип, който купи нашите оръжия — ненужно припомни Макс, но не вдигна очи от лаптопа, който Хуан беше взел от хидроенергийната станция.

Линда повдигна вежди и продължи нататък.

— Оказа се, че Макамбо използва приходите от продажбата на наркотици, за да финансира действията си, което не е много учудващо. Онова, което шашнало полицията, е, че Макамбо е успял чрез подкупи да проникне в най-висшите управленски среди. Плащал е на мнозина висши служители, включително на Бенджамин Исака от Министерството на отбраната. Срещу петдесет хиляди евро годишно Исака е предавал на Макамбо информация за опитите на правителството да открие тайната му главна квартира. Той редовно предупреждавал водача на бунтовниците, така че армията му винаги била с една крачка пред правителствените части.