Макс беше седнал в противоположния край на полираната маса, а лицето му на булдог беше по-свъсено от обикновено.
— Макамбо е знаел всичко още от момента, когато установихме за първи път връзка, представяйки се за оръжейни търговци. Исака му е казал, че оръжията са оборудвани с радиопредавателчета. След нашето бягство първата му работа била да разглоби автоматите и гранатометите и да изхвърли предавателчетата в реката.
— Исака признал ли си е?
— Не и публично — отговори Макс, — но аз разговарях с няколко души от правителството им. Щом им обясних кой съм и всичко останало, те ми казаха, че екипът, изпратен, за да проследи оръжията, докладвал, че онези не са мърдали от кея, преди предавателите внезапно да престанат да работят.
— И когато са стигнали до кея — каза Хуан, който стигна до същия извод като останалите, — нямало никаква следа нито от оръжията, нито от бунтовниците. — Той погледна, към Макс и Мърфи. — Е, Мърф, работят ли още нашите предаватели?
— Ще продължат да предават през следващите двадесет и четири до тридесет и шест часа. Ако стигнем до Конго навреме, лесно ще ги открия от борда на хеликоптер или самолет.
— Тайни пристигна ли в Свакопмунд с нашата „Чесна“? — попита Хуан, докато мозъкът му пресмяташе разстояния, скорости и часове.
— Трябва да кацне там към един.
— Добре, ето какво ще направим. Щом влезем в обсега на хеликоптера, Мърф ще отлети до града, а Тайни ще го закара в Киншаса. Марк, там ще наемеш какъвто самолет или хеликоптер намериш, защото Тайни трябва да се върне заради десанта тази вечер.
— Трябва ми помощник — подсказа Мърф.
— Вземи Ерик. Макс може да поеме ролята на капитан и кормчия, когато ние започнем акцията за освобождаването на Мерик.
В този момент за пръв път се обади Еди Сенг.
— Председателю, не можем да бъдем сигурни, че тези оръжия вече не са се пръснали по цяло Конго.
Кабрило кимна.
— Знам, но трябва да опитаме. Ако десетте автомати, на които сложихме предаватели, се намират на едно място, ще имаме основание да предположим, че всички останали оръжия също са там.
— Мислиш ли, че Макамбо планира някакво нападение? — попита Линда.
— Няма да разберем, докато Марк и Ерик не открият местоположението им.
— Пипнах ги! — възкликна Макс и вдигна глава от преносимия компютър.
— Кого пипна?
— В паметта имаше няколко шифровани файлове. Току-що разгадах шифъра.
— Дай ми минутка.
Хуан отпи от кафето си, а Линда отхапа още едно парче чийзкейк.
В този момент на вратата неочаквано се появи д-р Хъксли. Тя беше висока само метър и шейсет и два, но присъствието й вдъхваше уважението, характерно за хората с медицински професии. Черната й коса както обикновено беше вързана на опашка, а под престилката си носеше зелен операционен екип, който не успяваше да скрие съблазнителните й форми.
— Как е нашата пациентка? — попита Хуан веднага щом я съзря.
— Ще се оправи. Беше леко обезводнена, но го преодоляхме. Направихме й двадесет шева, за да зашием раната. Освен това има две пукнати ребра. Сега й дадохме успокоителни и няколко дена ще взима обезболяващи.
— Добра работа.
— Бъзикаш ли се? След като толкова години кърпя вас, можех да се оправя с нея и насън. — Джулия си наля кафе.
— Налага ли се да седиш при нея, докато се оправи, или можеш да я оставиш сама?
Хъкс обмисли въпроса внимателно.
— Ако не се появят признаци на инфекция, като висока температура или повишен брой бели кръвни телца, няма нужда да се въртя около нея. Но ако похитителите са наранили Джефри Мерик… или ранят някого от вас… ще искаш да дойда с вас, за да окажа първа помощ. Ще взема окончателно решение, преди да тръгнем, но инстинктът ми подсказва, че тя ще се оправи.
— Боже всемогъщи — ужасено избърбори Марк. Ерик Стоун надникна през рамото на най-добрия си приятел и текстът на екрана на лаптопа се отрази в новите му очила.
Всички глави се обърнаха към младия оръжеен специалист. Той продължи да чете още известно време, докато Хуан не се изкашля, за да го накара да вдигне очи.
— О, извинявайте. Както знаете, онова, което намерихте, е задвижван от вълните генератор, но с такива размери, че направо не е за вярване. Доколкото знам, тази технология едва прохожда и има само няколко машини по крайбрежията на Португалия и Шотландия, които още се изпитват.
Те използват силата на вълните, която извива техните шарнирни връзки, за да задвижват хидравлични тарани 11 11 Изобретение на Жозеф Монголфие, един от двамата братя, прославили се със своя балон. Таранът имал за цел да повдига вода, като използва енергията на собственото й движение. Бликащата вода се вкарва в затворена отвсякъде камера, в която се получава огромно налягане на въздуха. То се използва, за да се изкачи водата на височина много над нейното равнище. — Б.пр.
. От своя страна тараните изтласкват насила масло през двигател, който използва хидравличен акумулатор, за да успокоява струята. Двигателят от своя страна завърта генератор и вие получавате ток.
Читать дальше