Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Спусна се внимателно от мостика в тесен проход, по който от кърмовата секция на яхтата се стигаше до издължената каюта на предната палуба. Отляво и отдясно имаше прозорци. Единият беше тъмен, а вторият осветен от трепкащата синя светлина на телевизионен екран. Той надникна предпазливо в осветения от телевизора. Единият от мъжете седеше на кожен диван и гледаше филмче за бойни изкуства, а другият стоеше в малката кухненска ниша и чакаше да заври чайникът на газовия котлон. Под мишницата му се виждаше кобур с пистолет. Хуан не можа да види дали и другият е въоръжен.

Стана му ясно, че от кърмовата палуба няма да може да стреля свободно по никого от двамата, а и нямаше никаква представа къде се намира четвъртият. Вероятно спеше, но Хуан знаеше много добре, че заради едно погрешно предположение може да загуби живота си.

Наведе се назад над релинга от лъскав алуминий, за да си освободи повече пространство в тясната пътека, и откри огън. Заби два куршума в мъжа до печката. Силата на попаденията повдигна тялото и го стовари върху запалената горелка. Ризата му пламна на мига.

Мъжът на дивана имаше котешки рефлекси. В мига, в който Хуан завъртя цевта и изстреля още два куршума, той вече беше скочил от дивана и се бе претърколил по елегантния мокет. Куршумите разкъсаха тапицерията и вдигнаха облачета пълнеж.

Хуан коригира мерника си, но мъжът намери укритие зад едно барче с напитки, разположено в далечния край на каютата. Кабрило нямаше достатъчно муниции да стреля напосоки и се ядосваше на себе си заради двата пропилени по дивана куршума. Когато мъжът изскочи иззад барчето, автоматът му беше готов за стрелба и той издуха половин пълнител само с един откос.

Кабрило се просна на пода, докато над главата му се пръскаше стъкло и пищяха куршуми. Те отскачаха от дебелата стоманена тръба зад него и безвредно рикошираха в нощта. Той изпълзя назад и си наложи да потисне желанието да се прехвърли от лодката на дока. Вместо това се хвана за подпората неподвижната тента и залюля тяло така, че стъпи отново на стълбите. Изкачи ги колкото може по-бързо и се наведе през релинга над разбитото стъкло.

Първа се показа късата цев на автомата, която се плъзгаше наляво-надясно, търсейки мишената си. Тъй като не можа да види тялото на Кабрило, който беше залегнал в тесния проход, мъжът пристъпи напред. Той погледна към носа, после назад към кърмата и накрая се наведе и надникна към дока.

— Грешна ти е посоката, приятелю.

Мъжът се извъртя, като едновременно се опита да вдигне калашника. Хуан го спря с един куршум в темето. Автоматът падна в празното пространство между яхтата и дока.

Силният шум от изстрела издаде местоположението му на четвъртия мъж. Мъжът долу пусна откос по тавана на каютата и надупчи с куршуми пода на мостика.

Хуан се хвърли към арматурното табло, но се препъна, когато един куршум сцепи изкуствения му крак. Кинетичната енергия от удара и неговата собствена инерция го прекатуриха през ниското стъкло и той се търкулна по наклонените стъкла, които покриваха предната част на рубката и каютите под нея.

Стовари се по гръб на предната палуба и ударът му изкара въздуха. Той застана на колене и опита да се изправи, но механизмът на крака му отказа. Неговата свръхмодерна протеза се беше превърнала в обикновен дървен крак.

В една от красиво обзаведените каюти на яхтата той видя силуета на четвъртия мъж, очертан от бушуващия в главната каюта огън. Маркучът, който свързваше печката с газовата бутилка, беше прогорял и сега към тавана се издигаше силен пламък и го обгръщаше от ъгъл до ъгъл. По мокета капеше разтопена пластмаса, която подпалваше нови огньове.

Въпреки рева на пламъците мъжът беше чул падането на Хуан. Той обърна цевта от тавана към панорамния прозорец и го обсипа с куршуми. По широката му повърхност се появи паяжина от стотици пукнатини и по Кабрило се посипаха отломки, които проблясваха като диаманти.

Хуан изчака няколко секунди, преди да се надигне и да открие огън, но мъжът скочи през строшеното стъкло и го повали за втори път на земята. Кабрило успя да се вкопчи в крака му и те се затъркаляха по горната палуба. Когато спряха, мъжът се оказа върху него, но не можеше да извърти автомати си и да стреля, защото притискаше ръката на Хуан с пистолета. Мъжът се опита да разбие носа му с чело, но в последния миг Кабрило наведе глава напред и черепите им се сблъскаха толкова силно, че за миг зрението му се замъгли.