Клайв Къслър - Брегът на скелетите

След това мъжът се опита да забие коляно в слабините на Кабрило. Той избягна удара, като извъртя долната част на тялото си и го пое с бедрото. Мъжът опита повторно същото, но Хуан успя да напъха коляното си между телата им и с все сила го изнесе нагоре. За миг успя да повдигне другия, но той беше равностоен противник и се опита да го смачка, когато падна обратно.

Хуан повдигна изкуствения си крак и острите като нож останки от карбоновите нишки се врязаха в стегнатите мускули на корема на противника. После впи ръце в раменете му и го придърпа към себе се, като в същото време ритна с все сила с изкуствения крак.

Усещането как протезата потъва в стомаха на мъжа, щеше да преследва председателя през следващите години. Хуан изблъска тялото му в страни, когато писъците му преминаха в гъргорене и от устата му потече кръв. После настъпи тишина.

Кабрило се изправи несигурно на крака. Задният край на яхтата беше обхванат от пламъци, почти хоризонтални заради силния вятър. Нямаше как Да се справи с пожара, затова отстъпи назад, прехвърли се през релинга на дока и бързо клекна, за да изплакне изкуствения си крак във водата.

— Слоун — провикна се той в нощта. — Вече можеш да излезеш.

Лицето й се показа над горния край на тръбата, блед овал на фона на тъмната нощ зад гърба й. Тя бавно се изправи и се заспуска към дока, а после тръгна към него. Хуан закуцука да я посрещне. Двамата бяха на половин метър един от друг, когато той забеляза, че очите й се ококорват. Устата й започна да се отваря, но Хуан вече беше разбрал предупреждението й. Извъртя се, повреденият му крак се подхлъзна на мокрия док, но въпреки това успя да вдигне пистолета, щом на предната палуба се появи пети мъж, стиснал в едната си ръка пистолет, а в другата чанта. Мъжът се оказа секунда по-бърз от Кабрило.

Пистолетът му изпука веднъж, докато Кабрило падаше като в забавен кадър. Хуан стреля два пъти точно преди да се стовари върху дока. Първият куршум не улучи, но вторият попадна в десетката. Пистолетът на мъжа падна от безжизнените му пръсти, а чантата му изтрополя на плаващия док.

Той се обърна, за да погледне към Слоун.

Тя беше на колене и с една ръка притискаше другата си страна. Лицето й беше изкривено в безмълвно страдание.

Хуан се примъкна до нея.

— Дръж се, Слоун, дръж се — опита се да я успокои.

— Дай да видя.

Внимателно отмести ръката й, което я накара да си поеме дълбоко дъх. От очите й потекоха сълзи. Кръвта беше гореща и лепкава, когато започна да опипва раната. Докосна разкъсаната плът и тя изпищя.

— Извинявай.

Хуан издърпа ръкава от раната, пъхна пръсти в дупката от куршума и скъса плата така, че да може да види откъде е влязъл. Използва плата, за да избърше внимателно кръвта. Светлината от горящата яхта беше слаба, но той видя, че куршумът е издълбал бразда в гръдния кош под ръката й. Погледна я в очите.

— Ще се оправиш. Не е проникнал в теб. Просто те е облизал.

— Хуан, много боли. О, боже, колко боли.

Той я прегърна нежно, внимавайки за раната.

— Зная, че боли. Зная.

— Сигурна съм — каза тя, потискайки болката си. — Аз плача като дете заради тази драскотина, а на теб китайският флот ти е откъснал крака.

— Според Макс, когато шокът ми преминал, съм ревял като цяла детска градина, болна от колики. Почакай тук за малко.

Хуан се прехвърли отново на яхтата. Пожарът беше прекалено силен, за да претърси каютите, но той свали спортното сако на пазача, който се бе появил най-неочаквано. Блейзерът на „Армани“ за хиляда долара му подсказа, че той не е бил обикновен пазач, а най-вероятно мозъкът на тази операция. Подозрението му се потвърди, когато в чантата откри преносим компютър.

— Щом е бил достатъчно важен за него — обясни той на Слоун, когато се върна при нея, — значи е достатъчно важен и за нас. Трябва да се отдалечим от яхтата. Когато близначката й избухна край „Орегон“, беше доста страховито.

Всеки от тях имаше нужда от другия, за да се движи. Хуан със строшената протеза, а Слоун с наранения гръден кош, но някак си успяха да се замъкнат до мястото, където Хуан беше скрил сателитния телефон. Той помогна на Слоун да легне на топлата метална тръба и седна до нея така, че да може да отпусне глава на бедрото му. Покри я със спортното сако и я замилва по косата, докато тялото й преодоля болката и тя изгуби съзнание.

Кабрило отвори лаптопа и започна да преглежда файловете. Отне му един час, за да разбере какво прави тристаметровата машина, и още един, за да открие, че наблизо има още тридесет и девет такива, подредени в четири дълги редици. Макар че още нямаше никаква представа за какво е всичко това, той най-накрая откри как да я изключи, като включи лаптопа в сервизния портал под капака, където беше скрил сателитния си телефон.