Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Като инженер Макс Хенли се впечатли най-много.

— Много хитро — възкликна той. — Колко могат да произвеждат тия джаджи?

— Всяка може да захранва градче с население две хиляди души, а са общо четиридесет. Така че става дума за сериозно количество енергия.

— За какво им е? — попита Хуан. — Къде отива цялото това електричество?

— Точно това беше шифровано — намеси се Марк. — Всеки генератор е закрепен към дъното на морето с кабели, които могат да го прибират под водата. Затова онзи ден Джордж не ги е видял, когато е прелетял над района. Когато океанът е спокоен или радарите уловят наближаващ плавателен съд, те се прибират на десетина метра дълбочина. Друг кабел захранва с ток нагреватели, разположени по дължината на генераторите.

— Нагреватели ли каза? — попита Еди.

— Аха. Някой е решил, че водата в този район е твърде хладна, и е решил да я затопли.

Кабрило отпи още една глътка кафе и си взе от кейка, преди Линда да е изпразнила чинията.

— Можеш ли да ми кажеш откога работят?

— Започнали са в началото на 2004 г.

— А какъв е резултатът?

— Тези данни не са в компютъра — отговори Макс. — Аз не съм океанограф или климатолог, но не мога да си представя, че дори толкова топлина може да повлияе много на целия океан. Зная, че излишната топлина от ядрен реактор може да затопли река с няколко градуса, но това е твърде различно нещо.

Хуан се настани по-удобно на стола и забарабани с пръсти по брадичката си. Очите му се загледаха далеч в нищото. Старшите служители около него продължиха да разговарят, подхвърляйки различни идеи и предположения, но той не чуваше бъбренето им. В съзнанието си виждаше огромните генераторни станции, които се извиват под въздействието на вълните, докато под водата нагревателите стават огненочервени и затоплят водата, която тече на север покрай африканското крайбрежие.

— Ако не бяха горилите с пушкалата, които непрекъснато изскачат… — точно казваше Марк, когато Хуан се върна отново в действителността, — щях да предположа, че това е художествен проект на… как се казваше този човек? Нали се сещате, онзи, който опакова острови в плат и построи онези порти в Сентрал Парк. Нещо като Криско?

— Кристо — отговори Макс разсеяно.

— Марк, ти си гений — възкликна Кабрило.

— Какво? Смяташ, че това е някакъв объркан художествен проект?

— Не. Това, което каза за реката — Хуан огледа хората около масата. — Тук не става дума да се затопли целият океан, а само една определена част от него. Ние се намираме точно по средата на течението Бенгуела, едно от най-силните в света. То тече като река с ясно очертани граници. А точно тук се разделя на две. Едната част продължава на север покрай брега, докато другата завива на запад, за да се превърне в част от субтропическото течение в Южния Атлантик, известно и като Бразилско. Течението минава покрай Южна Америка, където се затопля с няколко градуса повече от онова, което продължава покрай бреговете на Африка.

— Е, и? — попита Марк.

— Двете течения се събират отново близо до екватора и когато се смесят, играят ролята на буферна зона между теченията на северното полукълбо и тези на южното.

— Председателю, съжалявам, но не разбирам за какво намекваш.

— Ако двете течения са близки по температура, когато се съберат, тяхната способност да играят ролята на буфер вероятно ще намалее. Възможно е дори да преодолеят силата на Кориолис 12 12 Френският инженер и математик Густав Каспар Кориолис доказва, че при използване на традиционните Нютоновски закони за движение на телата във въртящи се системи уравненията трябва да се допълнят със специалната сила на инерцията, която е насочена надясно по отношение на преместването на тялото, ако въртенето на системата е против часовата стрелка, и наляво в обратния случай. Тя има следното уравнение: F= — 2.m (w.v). — Б.пр. , която движи преобладаващите ветрове и съответно тези плитки течения.

Еди Сенг, който тъкмо се протягаше към чашата с кафе, спря по средата, а по лицето му се изписа разбиране.

— Това би могло да измени напълно посоката на океанските течения. Нали?

— Точно така. Въртенето на земята определя посоките на преобладаващите ветрове, което е причината ураганите в северното полукълбо да се въртят обратно на часовниковата стрелка, а циклоните в южното да се движат по посока на часовниковата стрелка. То е причината топлият Гълфстрийм, който минава покрай източното крайбрежие на Съединените щати, да се движи на север и след това да завива на изток, за да може Европа също да се наслаждава на хубаво време. В противен случай по-голямата част от нея би трябвало да е необитаема. За Бога, та Шотландия е по̀ на север от канадската част на Арктика!