Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Каналът пред тях сякаш става още по-тесен.

— Подготви се! — извика той сред шума на двигателя. Знаеше, че е рискувал и е изгубил.

Те профучаха през най-тясната точка на протока. Изгубиха малко от скоростта си, когато предните криле целунаха за втори път дъното. После протокът се разшири и дълбочината нарасна.

Хуан въздъхна дълбоко.

— На косъм ли бяхме, или ми се стори? — попита Слоун.

— Не ти се е сторило.

Маневрата му обаче бе преполовила разстоянието до моторницата, защото я принуди да слаломира покрай скупчените мангрови дървета. Стрелецът се подготвяше на кърмата. Хуан намали скоростта и пресече напряко през мочурището, за да застане отново точно в килватера на моторницата. Целта му беше да използва по-големите размери на своя съд като щит. Точно в този момент от малката подвижна лодка последва нов откос. Куршумите се посипаха във водата, а два от тях строшиха стъклата на илюминаторите на рубката.

Един прав участък от мочурището позволи на Кабрило отново да даде газ. Само за секунди голямата лодка се извиси над малката моторница. В турбуленцията от нейния килватер спасителната лодка засмука въздух под подводните криле и започна да губи тяга. Носът се разподскача нагоре-надолу, точно както Хуан очакваше. Кормчията на моторницата се опита да се измъкне от застрашаващия ги нос, но Хуан следваше точно всеки негов завой. Носът на спасителната лодка блъсна кърмата на моторницата, но ударът не беше достатъчно силен, за да я забави, и Кабрило се отдръпна назад, за да увеличи тягата, която повдигаше лодката му.

Той погледна оборотомера, но в същия миг Слоун изпищя.

Хуан вдигна поглед. Когато спасителната лодка удари задницата на моторницата, стрелецът се хвърли напред и се вкопчи в релинга. После застана на носа на спасителната лодка, стиснал с една ръка релинга, а в другата АК-47. Цевта му сочеше право между очите на Хуан. Той нямаше време да извади своето оръжие, затова направи единственото възможно нещо.

Ръката му се стрелна за част от секундата и блъсна напред дроселите, преди автоматът да забълва куршуми. Той и Слоун бяха запратени към арматурното табло, когато от скорост четиридесет възела в час лодката почти спря. Автоматният откос попадна в покрива на рубката. Корпусът на спасителната лодка се стовари тежко във водата, стрелецът успя да се задържи за релинга, но тежката вълна, която изригна откъм носа и повлече Слоун и Хуан към кърмата, смаза гърдите му в алуминиевите подпори. Инерцията на лодката беше достатъчно силна, за да го запрати под корпуса и когато Кабрило отново бутна дроселите напред, килватерът се оцвети в розово.

— Добре ли си? — попита той бързо.

Слоун масажираше гърдите си — беше се ударила в таблото с уредите.

— Така мисля — отговори тя и бръсна мокрите кичури от челото си. — Ти кървиш.

Преди да провери раната си, Кабрило се увери, че лодката им отново настига моторницата. Късче от фибростъклото, което откосът беше разбил, се бе забило в рамото му.

— Ох — възкликна той, когато усети първия пристъп на болка.

— Смятах, че коравите мъжаги не обръщат внимание на подобни дреболии.

— По принцип да, но това боли. — Той внимателно извади от раната парченцето фибростъкло с размерите на пощенска картичка. Срезът беше чист и не кървеше силно. Хуан извади малка аптечка от кутията до арматурното табло. Подаде я на Слуон, тя зарови вътре и откри пакетче стерилна марля. Сложи я върху раната, стегна я с бинт и спретнато завърза краищата му.

— Това ще свърши работа — обяви тя. — Кога си се ваксинирал срещу тетанус?

— През февруари преди двадесет и две години.

— Помниш точната дата?

— На гърба си имам тридесетсантиметров белег. Денят, в който получиш толкова голям разрез, обикновено се запечатва в паметта ти.

Само след минута те наваксаха изоставането си от моторницата. Хуан забеляза, че мочурището от лявата им страна преминава в бряг, обсипан със скали, който не можеше да предложи убежище на плячката му. Вече беше дошло време да приключват.

— Можеш ли да поемеш отново руля?

— Да, разбира се.

— Изчакай сигнала ми и тогава намали скоростта. Бъди готова да завиеш. Аз ще ти посоча накъде.

За разлика от преди той не изчака да види дали тя се чувства добре зад пулта. Преметна щурмовата карабина, взе резервните пълнители и тръгна към носа.

Моторницата не беше на повече от пет метра пред тях. Той се облегна за устойчивост на релинга и вдигна карабината до рамото си. Изстреля няколко реда от по три куршума. Когато първата тройка се заби в кожуха на двигателя на моторницата, кормчията рязко зави, опитвайки се да намери плитка вода до брега. Хуан вдигна ръка и посочи ляво на борд. Слоун изпълни нареждането му. Завоят й беше малко рязък, но тя изглежда беше схванала особеностите в управлението на лодка върху подводни криле.