Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Той остави карабината на арматурното табло, метна термоса долу в каютата и пъхна миниузито на неговото място.

— Винаги ли си подготвен за Третата световна война, или просто те сварих в пристъп на параноя?

Слоун се опитваше с хумор да го накара да се отпусне и той й беше благодарен за това. Сам знаеше, че ако преди да влезеш в бой, не овладееш чувствата си, ще направиш смъртоносна грешка.

Той се усмихна и зае нейното място зад руля.

— Не преувеличавай. Просто по случайност се оказах достатъчно параноичен.

Малко по-късно различиха ниския силует на моторницата, която се носеше надолу по залива. В същия миг мъжете на борда й също ги забелязаха. Бързо завиха и заплаваха по-близо до мочурливия бряг.

Хуан лекичко завъртя руля, за да следва кърмата им, и се наведе напред, за да запази равновесие, защото лодката се наклони силно встрани. След няколко, минути съкратиха разстоянието помежду им на тридесет метра. Докато кормчията на моторницата си гледаше курса, партньорът му се просна върху задната седалка, за да намери опора за автомата.

— Залегни! — извика Хуан.

Куршумите отскачаха от носа и свиреха покрай кокпита. Лодката се извисяваше твърде високо, затова стрелецът пренасочи огъня към една от подпорите на крилата. Улучи я няколко пъти, но тя беше от стомана с повишена якост и куршумите отскочиха от нея, без да причинят вреда.

Хуан измъкна миниузито от стойката за термоса, завъртя леко лодката, за да си освободи огнева линия покрай носа, и натисна спусъка. Малкото оръжие подскочи в ръката му и бляскава арка от изхвърлени гилзи се посипа в попътната струя на лодката и изчезна зад кърмата. Хуан не искаше да рискува да убие и двамата мъже, затова се прицели малко встрани от бягащата моторница. Във водата откъм левия й борд започнаха да изригват фонтани — куршумите се забиваха в океана.

Той се надяваше, че това ще прекрати преследването, защото двамата мъже ще осъзнаят, че бившата им плячка е по-голяма, по-бърза и също толкова добре въоръжена. Обаче моторницата продължи да се носи с висока скорост и зави още по-близо до мочурливия бряг.

Хуан нямаше друг избор, освен да ги следва по петите, докато прелитаха край снопове тръстики и тънки дръвчета. Скоро се наложи да лъкатушат около малките тревни площи и островчета, с които беше осеяно крайбрежието. Моторницата компенсираше скоростта с маневреност и докато слаломираха около препятствията във водата, тя увеличи разстоянието помежду им първо на петдесет метра, а после — шейсет.

Кабрило можеше да излезе в открития океан и пак да навакса, но се страхуваше, че ще изгуби от поглед плячката си, докато тя се промъква, сред високите тръстики, където плоскодънната лодка имаше предимство. А ако влезеше сред тях, за да ги търси, щеше да рискува да попадне в засада. Затова най-добрият начин да приключи с тази работа беше да продължи след тях.

Те прелитаха покрай скупчени дървета, подплашваха птиците, които с крясъци се вдигаха в небето, а килватерът им разплискваше тревата в мочурището и тя се полюшваше, сякаш заливът дишаше.

Хуан не забравяше, че невидими препятствия застрашават, подводните криле, затова правеше по-заоблени завои от моторницата, като с това й позволяваше да увеличава дистанцията. В този миг нещо пред тях привлече погледа му. Имаше само секунда да осъзнае, че това е наполовина потънал във водата ствол. Ако се блъснеше в него, щеше да откъсне крилете на спасителната лодка, затова със сръчни ръце върху дроселите и руля той се промъкна покрай дървото. Бързият завой ги спаси от ствола, но ги отпрати в протока между две ниски кални островчета.

Хуан хвърли поглед към дълбокомера и видя, че почти е стигнал нулевата отметка. Между дъното и крилете вероятно имаше около петнадесет сантиметра вода. Той бутна дросела още малко напред с надеждата да изцеди от двигателя още малко мощност и да повдигне лодката с още няколко сантиметра. Ако заседнеха при тази скорост, той и Слоун щяха да бъдат изхвърлени от кокпита като, парцалени кукли. Сблъсъкът с водата щеше да бъде равнозначен на падане върху паважа от петнадесетина метра височина.

Каналът между двете островчета се стесни още. Хуан се извърна да погледне назад. Обикновено белият килватер, създаван от винта и крилете, сега беше шоколадовокафяв, защото при преминаването им от океанското дъно се вдигаше кал. Едно от крилата остърга дъното и лодката се наклони. Той не можеше да намали, защото лодката щеше да се смъкне и да се забие в калта, затова насили двигателя да работи доста над червената линия на максималните обороти.