Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Въпреки бученето на бушуващия в колибата огън Хуан чу писъците на човек в предсмъртна агония.

— Боже милостиви! — изпищя Слоун.

Кабрило реагира на секундата. Той се качи на покрива на рубката на спасителната лодка и хукна по него. Рубката завършваше на метър и половина преди заострения нос на лодката. Кабрило прецени разстоянието много добре, отскочи с изкуствения си крак, така че левият да стъпи на алуминиевия релинг, който ограждаше носа, и от там се изстреля, като направи красива дъга, преди да се гмурне във водата. Заби се в нея, ритна силно, изскочи на повърхността и заплува.

Когато краката му докоснаха дъното, изскочи от водата и се завтече като подивяло животно нагоре по брега. Точно тогава чу още един звук: ниското басово боботене на извънборден двигател.

Бялата моторница заобикаляше далечния край на островчето и един от двамата мъже в открития кокпит започна да стреля с автомат. Около Кабрило се вдигнаха гейзерчета пясък, той се хвърли на земята за прикритие, а ръката му инстинктивно се протегна към кръста. Той падна на земята, претърколи се два пъти и се изправи в стрелкова позиция на коляно. Извади глока, пъхнат отзад в панталоните му, и го хвана здраво с две ръце. Разстоянието до моторницата беше тридесетина метра и се увеличаваше, освен това онзи от лодката имаше предимството, че Хуан е осветен от пожара.

Кабрило дори не можа да стреля, защото автоматните откоси го принудиха да се претърколи отново в лагуната. Точно се готвеше да поеме дълбоко дъх, когато един куршум се заби в пясъка на няколко сантиметра от главата му.

Свит под водата, той се бореше с непреодолимото желание да се изкашля и успя да преплува десетина метра, като се стараеше ръцете му да не излизат на повърхността, за да не разкрие местоположението си. По водата усещаше, че моторницата се приближава, за да го подгони. Той прецени къде се намират и заплува малко встрани, като мълчаливо се задушаваше. Дробовете му се опитваха да избухнат. Когато реши, че знае къде се намират, Хуан стъпи на дъното и бързо се изправи, задържайки още малко дъх.

Лодката беше на десет метра от него и мъжете на борда гледаха в погрешна посока. Водата се стичаше по лицето му, дробовете му се пръскаха, но Хуан вдигна пистолета и стреля. Откатът на оръжието наруши контрола върху дишането му и той се разкашля като магаре. Не знаеше дали е улучил или не, но предположи, че е бил доста близо, защото тихичко мъркащият двигател изведнъж изрева и моторницата се понесе през отвора в тръстиките навън в открития океан и остави разпенен килватер след себе си.

Хуан се сгъна на две и продължи да кашля, докато не повърна. Избърса устата си с длан и погледна през лагуната към спасителната лодка.

— Слоун — изграчи той, — добре ли си?

Главата й се появи иззад комингсите на кокпита. Трепкащата светлина на огъня не можеше да скрие широко разтворените й очи или да придаде цвят на бледата й кожа.

— Да — отговори тя и успя да накара гласа си да прозвучи твърдо. — Да, добре съм. А ти?

— И аз — отговори Хуан и насочи вниманието си към пламтящите останки. Виковете на Папа Хайнрик вече не се чуваха, но той се насили да се приближи. Покривът беше на път да падне и горещината на пожара принуди Хуан да защити лицето си с ръце. Пушекът щипеше очите му и предизвика друг пристъп на кашлица. Дробовете му — сякаш бяха пълни със стрито стъкло.

Кабрило смъкна с един прът парчето плат, което Хайнрик беше ползвал като врата. Заради пушека не можа да види нищо и точно се готвеше да се втурне в горящите развалини, когато огънят припламна и раздели дима и саждите като завеса. За миг Хуан можа ясно да види леглото и на секундата разбра, че тази гледка ще го преследва до края на живота му.

Онова, което беше останало от ръцете на Хайнрик, беше все още оковано към рамката на леглото и въпреки пораженията, нанесени от пламъците по тялото, Хуан разбра, че старецът е бил измъчван, преди да подпалят колибата му. Устата му с редки зъби беше широко раззината от последния писък, който беше издал в живота си, а локвата кръв под леглото цвъртеше от горещината.

Покривът рухна в облак пламъци и искри, които облизаха Кабрило, преди да успее да се отдръпне. Живите въглени не прогориха мокрите му дрехи, но внезапния приток на адреналин го съживи.

Той спринтира обратно към водата, гмурна се и заплува към спасителната лодка, чийто двигател работеше на празни обороти. Тъй като корпусът се издигаше високо над водата, той се насочи към носа на съда и по котвената верига се качи на палубата. Слоун му помогна да се промуши под релинга. Тя не каза нищо за пистолета, пъхнат под колана му.