Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Ела — хвана я той за ръката, двамата се затичаха по палубата и скочиха в кокпита. Хуан натисна бутона, за да вдигне котвата. Веднага щом тя се отдели от дъното, той бутна дроселите напред и с длан завъртя яростно руля.

— Какво правиш? — провикна се Слоун, за да заглуши рева на двигателите. — Това беше моторница. Те имат пет минути преднина и вероятно са по-бързи от нас с двадесет възела или повече.

— По-бързи — дръжки — подметна Кабрило, без да я поглежда, като едва потискаше гнева си. Той коригира курса, носът на спасителната лодка се насочи към малкия проток, който извеждаше навън от лагуната.

— Хуан, няма да можем да ги настигнем. Между другото, те имат автомати, а ти разполагаш само с пистолет.

Тръстиките се полюшваха бурно, докато лодката се носеше надолу по протока. Хуан управляваше с едно око, отправено към дълбокомера, и в мига, когато изскочиха от тръстиките, изръмжа с животинско удовлетворение.

— Дръж се — нареди и натисна бутона, скрит под арматурното табло.

Предната част на спасителната лодка щракна над водата, когато хидравличните помпи под нея заработиха и изкараха няколко перки и подводни криле. Слоун закъсня да реагира със секунда и щеше да падне извън борда, ако Хуан не я беше сграбчил за предницата на спасителната жилетка и не беше я задържал. Подводните криле издигаха лодката и повдигнаха корпуса допълнително така, че само те и телескопичният вал на витлото цепеха водата. Цялата операция отне само секунди, но скоростта се удвои до четиридесет възела.

Слоун погледна Хуан невярващо, онемяла от превъплъщението на спасителната лодка в мощен плавателен съд на подводни криле. Най-накрая успя да измърмори:

— Кой си ти, по дяволите?

Той погледна към нея. Обикновено би намерил някакъв находчив отговор, но яростта му заради убийството на Папа Хайнрик беше страховита.

— Аз съм този, който не бива да бъде ядосван. — Очите му бяха твърди като камък. — А те току-що ме ядосаха — Той посочи напред. — Виждаш ли слабото сияние, което излъчва водата? — Слоун кимна. — От движението на лодката им през водата биолуминесцентните организми флуоресцират. На дневна светлина никога нямаше да ги открием, но през нощта майката природа ще ни помогне. Можеш ли да поемеш руля и да ни водиш по тази следа?

— Никога не съм карала подобна лодка.

— Малцина са го правили. Тя е като лодката на баща ти, само че малко по-бърза. Дръж щурвала изправен, а ако трябва да завиеш, направи го лекичко. Ще се върна след малко.

Той я наблюдава около минута, за да се увери, че ще се справи, след това се наведе и мина през люка на каютата. Отправи се към пейката в центъра, където беше захвърлил кожената си мешка. Зарови из дрехите и измъкна миниузито и резервните пълнители. Презареди глока и го пъхна отново под колана, а пълнителите сложи в задните си джобове. Приближи се към една от другите пейки и натисна един бутон, скрит под тапицерията. Той освободи ключалката и седалката се плъзна напред. По-голямата част от пространството под седалките беше отделено за храна и други провизии, но това се различаваше от останалите. Хуан блъсна встрани няколко ролки тоалетна хартия и натисна още едно скрито лостче. Фалшивото дъно се отвори и той вдигна капака.

Сега, близо до дъното, ревът на двигателите и съскането на крилете във водата станаха оглушителни. Хуан посегна към една тръба, подсигурена с метални закопчалки. Освободи я и я извади. Тя беше направена от твърда пластмаса и запушена с водонепроницаема капачка. Беше дълга метър и двадесет с диаметър двадесет и пет сантиметра. Той отви капачката и плъзна върху съседната седалка щурмова карабина ФН ФАЛ. Уважаваното белгийско оръжие водеше началото си от Втората световна война, но си оставаше една от най-добрите многоцелеви карабини в света.

Хуан бързо зареди два пълнителя със 7.62-милиметровите муниции, складирани в тръбата, вкара патрон в патронника и провери два пъти дали оръжието е на предпазител. Спомни си съмненията на Макс, че такова оръжие едва ли е нужно в спасителна лодка, и собствения си отговор: „Научи човек да лови риба, и той ще се нахрани веднъж. Дай му карабина и няколко акули, и ще може да изхранва екипажа си в течение на месеци“.

Върна се обратно на задната палуба. Слоун беше държала лодката в центъра на проблясващата диря и Хуан разбра, че са намалили преднината на бягащата моторница. Сега микроорганизмите бяха имали по-малко време да се успокоят и биолуминесценцията им беше по-ярка, отколкото преди няколко минути.