Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Мерик чуваше думите, но не можеше да накара съзнанието си да проумее значението им. Той отвори уста, за да каже нещо, но гласните му струни още бяха парализирани и успя само да изграчи. Прочисти гърлото си и опита отново.

— Кои… сте вие?

— Хора, които прозряха твоята лъжа.

— Лъжа? — Той замълча, опитвайки се да събере ума си, защото знаеше, че от следващите няколко минути зависи дали ще излезе на собствен ход от тук или ще бъде влачен като Сюзън. — Моята технология се е доказала много пъти. Благодарение на мен днес се произвежда по-малко сяра, откогато и да било след началото на индустриалната революция.

— Също така благодарение на теб — въпреки електронните филтри гласът прозвуча саркастично — равнищата на въглероден двуокис, въглероден окис, пепелта от изгарянето на изкопаеми горива, олово и други тежки метали никога не са били по-високи. Нито пък равнището на световните океани. Енергийните компании изтъкват твоите чистачи като доказателство за тяхната грижа за природата, но сярата е само малка част от мръсотията, която те произвеждат. На света трябва да се покаже, че заплахата срещу природата идва от много страни.

— И за да му покажете, вие отвлякохте мен и пребихте почти до смърт една невинна жена? — попита Мерик, без да се замисли за опасността, в която се намира. Беше спорил стотици пъти по този въпрос. Да, неговата работа беше намалила равнищата на сяра, но в резултат се строяха повече предприятия и централи и в атмосферата се изхвърляха повече замърсители. Това беше класически параграф 22. Той обаче познаваше аргументите и почувства прилив на увереност, че с приказки ще успее да се измъкне.

— Тя работи за теб, значи не е невинна.

— Откъде знаете? Вие не я попитахте дори как се казва или с какво се занимава.

— Подробностите за работата й са маловажни. Това, че е съгласна да работи за теб, е доказателство за нейното съучастничество и нейната вина.

Мерик си пое дъх. Трябваше да намери начин да ги убеди, че не е техен враг, ако искаше да се измъкне от тази история жив.

— Вижте, не можете да държите мен отговорен за нарастващото световно търсене на енергия. Ако искате да почистите околната среда, убедете хората да раждат по-малко деца. Скоро Китай ще надмине САЩ като най-големия замърсител, защото населението му е един милиард и двеста милиона. Индия със своите един милиард жители не е много по-назад. Това е истинската заплаха за планетата. И няма никакво значение колко чисти ще станат Европа или Америка. Боже, дори да се върнем назад към конската тяга и волските впрягове, пак няма да можем да противодействаме на замърсяването от Азия. Напълно съм съгласен, че проблемът е глобален и че имаме нужда от глобално решение.

Мъжете и жената в далечния край на масата продължаваха да седят, без да се трогнат от речта му, а компютърът мълчеше заплашително. Мерик направи усилие да остане смел и да не се поддаде на страха, който със студена ръка го стискаше за стомаха. Накрая не устоя, гласът му стана писклив и в очите му се появиха сълзи.

— Не бива да ми причинявате това — помоли се той. — Пари ли искате? Мога да ви дам толкова пари, колкото са нужни на организацията ви. Моля, пуснете ни да си вървим.

— Твърде късно е за това — се чу гласът от компютъра. Електронният филтър беше изключен и мъжът от другата страна на връзката заговори със своя собствен глас.

— Джеф, ти беше съден и намерен за виновен.

Мерик познаваше този глас твърде добре, макар да не го беше чувал от години. И знаеше, че той означава смърт.

На Кабрило не му остана време да вземе душ и едва успя да смени спортния си екип и да се качи на мостика на „Орегон“, преди Слоун и нейните хора да бъдат доведени от Франк Линкълн. Той бързо се огледа, когато чу гласовете им да приближават по външните стълби. Мостикът се намираше в обичайното си състояние на отчаяние и занемареност. Никоя от високотехнологичните им играчки не се търкаляше наоколо, за да издаде истинската същност на техния плавателен съд. Еди Сенг отново се правеше на кормчия. В овехтял работен комбинезон и с бейзболно кепе на главата, той стоеше спокойно зад стария щурвал. Сред служителите, които получаваха заплата от Корпорацията, той беше вероятно най-грижливият плановик, за когото нито една подробност не беше твърде незначителна. Ако нравът му не процъфтяваше само при опасности, той щеше да стане велик счетоводител. Хуан забеляза, че Еди е избутал ръчките на корабния телеграф на „Стоп машини“ и дори е заменил неизползваните карти с други, които показваха крайбрежието на Югозападна Африка.