Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Хали, изпрати няколко души на палубата, за да спуснат въжената стълба. Уепс, приготви се за стрелба с носовата картечница.

— Готов съм.

„Пенгуин“ смело се приближаваше и вече беше на по-малко от деветдесет метра от извисяващия се над него товарен кораб, а яхтата го следваше на стотина метра. Хуан не искаше да използва картечницата, но разбра, че няма да има избор. Лодката щеше да влезе в обсега на яхтата преди той да успее да промъкне „Орегон“ между тях. Точно се готвеше да нареди на оръжейния специалист да даде кратък откос, за да забави яхтата, когато забеляза Слоун да се плъзга към кърмата на „Пенгуин“. Тя показа глава и рамене над косата кърма и започна да стреля, изпразвайки втората цев веднага след първата.

Тя не можеше да улучи яхтата, но неочакваният й залп накара луксозния плавателен съд да намали скоростта и да започне по-предпазлива гонитба. Това й спечели секундите, които им трябваха, за да приложат плана на Кабрило.

— Какво става? — попита Макс Хенли, когато се появи до Кабрило, вонящ на тютюн за лула. — Точно опитвах да се насладя на свободния си ден, когато вие заиграхте на гоненица, и то с какво? Някаква вехта рибарска лодка и един плаващ вертеп!

Хуан бе престанал да се чуди още преди години как шестото чувство на Макс го измъква от каютата му винаги когато се появят неприятности.

— Типовете на яхтата искат хората в рибарската лодка мъртви и както изглежда, не им пука дали има свидетели.

— Виждам, че искаш да им развалиш удоволствието.

Хуан го дари с крива усмивка.

— Нали знаеш, че винаги си пъхам носа в чуждите работи.

— Не, тия са съвсем безскрупулни — Макс гледаше към екрана и изруга.

Яхтата беше увеличила рязко скоростта, а куршумите започнаха да обсипват „Пенгуин“, като къртеха парчета дърво от дебелия й ляв борд. Строшиха и стъклото на входника към каютата под палубата. Слоун бе защитена от кърмата, но капитанът и другият мъж на мостика бяха изложени на голяма опасност.

Намибийският капитан започна да лъкатуши, докато се носеше към приближаващия товарен кораб. Насочваше се ту към едната му страна, ту към другата, за да затрудни стрелците. Слоун му се притече на помощ, като отново изпразни последователно двете цеви. Изстрелите й бяха толкова встрани от целта, че дори не можа да види малките гейзерчета, които сачмите вдигнаха във водата.

Нов залп от яхтата я накара да се хвърли на палубата. От мястото си на грубия дъсчен под тя не можеше да види товарния кораб, но рибарската лодка започна да се държи различно, щом срещна вълните, вдигани от огромния му корпус. Рамото я болеше от стрелбата с пушката и тя знаеше, че сега всичко зависеше от капитана на „Пенгуин“ и тайнствения капитан на „Орегон“. Тя се притисна до кърмата, дишайки тежко от страх, смесен с възбуда — същото усещане, което всъщност я вкара в това затруднено положение.

Във вътрешността на „Орегон“ Хуан и Макс наблюдаваха приближаването на двата малки плавателни съда. Капитанът на „Пенгуин“ я държеше по такъв курс, че да профучи покрай десния борд, а яхтата плаваше малко по-вдясно и бързо скъсяваше разстоянието, така че стрелците на борда да се справят с плячката си.

— Изчакайте — възкликна Макс полугласно. Ако той носеше отговорността за това, щеше да нареди на Слоун да стои на радиостанцията и лично да й каже кога да завият. После осъзна, че Хуан е бил прав да остави капитана сам да вземе решение. Той познаваше най-добре възможностите на своята лодка и щеше да избере най-подходящия момент да завие.

„Пенгуин“ се намираше на около тридесет метра от „Орегон“, толкова близо, че камерата на мачтата не можеше да я следи. Специалистът по оръжията превключи на камерата, прикрепена към 30-калибровата носова картечница.

Малката лодка беше засипана с още един залп от автоматчиците на яхтата и ако бяха малко по-далеч, Хуан щеше да зареже първоначалния си план и да издуха яхтата или с картечницата, или с 50-калибровата „Гатлинг“, която продължаваше да следи мишената, въпреки че бе скрита зад металната плоча на стрелковия отвор.

— Сега — прошепна той.

Кабрило не беше включил микрофона си, но капитанът на „Пенгуин“ сякаш го чу. Той завъртя руля докрай наляво, само на петнадесет метра от острия като нож нос на „Орегон“ и лодката се понесе напред по вълната, която корабът вдигна като сърфист.

Кормчията на яхтата също завъртя руля, за да го последва, но смени курса веднага щом осъзна, че се движи прекалено бързо, за да продължи по курса на рибарската лодка. Той щеше да мине покрай десния борд на търговския кораб и да използва по-високата си скорост, за да стигне при кърмата му преди лодката.