Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Предвиждайки заповедта, която щеше да последва дежурният по оръжията смени картината, за да видят бягащия „Пенгуин“. Нямаше вид на улучен, но една меднокоса жена бе приклекнала зад ниската стена на борда — с ловна пушка в ръцете.

— Уепс — рязко каза Кабрило, — приготви картечницата, но не спускай плочата пред амбразурата в корпуса. Насочи я срещу яхтата и за всеки случай изкарай и 30-калибровите на десния борд.

— Четирима мъже с автомати срещу жена с ловна пушка — замислено каза Хали. — Сражението няма да продължи дълго, ако не направим нещо.

— Работя по въпроса — сопна се Кабрило и кимна на специалиста по комуникациите. — Свържи ме с нея.

Касим натисна един бутон на трите си клавиатури.

— Можеш да говориш.

Кабрило нагласи микрофона на бузата си.

— „Пенгуин“, „Пенгуин“, „Пенгуин“, говори моторният кораб „Орегон“. — На екрана видя как главата на жената се обърна рязко назад, когато го чу по радиостанцията.

Тя се промъкна обратно в каютата и миг по-късно одрезгавелият й глас изпълни командния център:

— „Орегон“, слава богу. За миг си помислих, че сте изоставен кораб.

— Не си далече от истината — сериозно подхвърли Линда Рос. Макар да не беше на смяна, Хуан беше помолил Рос да дойде с него в контролния център, ако случайно има нужда от нейната интелигентност.

— Моля обяснете от каква помощ имате нужда — каза Хуан, преструвайки се, че не вижда какво става. — Споменахте пирати.

— Да, те току-що откриха огън по нас с автомати. Казвам се Слоун Макинтайър. Излязохме с лодка под наем да половим риба и те се появиха изневиделица.

— Не мисля, че говори истината — каза Линда, като лекичко похапваше долната си устна. — Онзи тип от яхтата каза, че я бил предупредил за нещо.

— Значи лъже — съгласи се Хуан. — Току-що стреляха по нея, а тя лъже. Не смятате ли, че това е много интересно?

— Сигурно крие нещо.

— „Орегон“ — извика Слоун, — чувате ли ме?

Кабрило натисна бутончето на микрофона.

— Да, чуваме ви. — Той стрелна поглед към екрана и бързо прецени положението, разполагайки мислено плавателните съдове по местата, където щяха бъдат след минута и малко по-късно. Тактическата картина не беше много весела. Но по-лошото беше, че се налагаше да действа на сляпо. Защото предположи, Слоун Макинтайър бе най-големият наркотърговец в Южна Африка и сигурно някой конкурент искаше да й духне свещичката. Може би тя и останалите на „Пенгуин“ щяха само да си получат заслуженото. Но от друга страна, можеше и да е напълно невинна.

— Но тогава защо лъже? — прошепна си той полугласно.

Ако искаше да опази тайните на „Орегон“, прозорецът, който му се отваряше за действия, щеше да бъде твърде тесен. Всъщност, по-скоро полузатворен. Той премисли десетина възможности за времето, през което потърка брадичка с ръка, и взе решение.

— Кормчия, пълен надясно. Трябва да намалим разстоянието между нас и „Пенгуин“. Увеличи скоростта на двадесет възела. Корабният инженер да включи димогенератора. — Когато бяха сами в океана, „Орегон“ плаваше екологично, без да замърсява околната среда, но щом срещнеше други кораби, включваха специален генератор за пушек, за да създадат впечатлението, че корабът е задвижван от обикновени дизелови двигатели.

— Включих го преди няколко минути — докладва помощник-инженерът от задния край на командния център. — Трябваше да го направя още щом ги видяхме, но забравих.

— Няма значение. Съмнявам се, че са забелязали — отговори Хуан, преди да включи микрофона си. — Слоун, говори капитанът на „Орегон“.

— Слушам те, „Орегон“.

Хуан се възхити на хладнокръвието й и се сети за Тори Белинджър, англичанката, която преди няколко месеца беше спасила Японско море. Двете явно имаха един и същ темперамент.

— Завихме, за да ви посрещнем. Кажи на капитана на „Пенгуин“ да мине откъм левия борд, но не подсказвайте, че това е курсът, по който ще поемете. Искам да излъжа яхтата да мине покрай десния ни борд. Разбра ли?

— Ще минем покрай левия ви борд, но едва в последната минута.

— Точно така. Обаче не изчаквайте чак последния момент. Със скоростта, с която се движи, яхната няма да може да направи остър завой, така че се пазете от носовата ни вълна. Ще спуснем трапа, но не се качвайте, докато не ви дам знак. Разбрано?

— Няма да се приближаваме, докато не ни дадете сигнал — повтори Слоун.

— Слоун, нищо лошо няма да ви се случи — каза Хуан и тя долови увереността в гласа му дори през пращенето на радиовръзката. — Това не са първите пирати, с които аз и моят екипаж сме се сблъсквали. — На екрана видя, че въоръжените мъже отново стрелят по „Пенгуин“ с автоматите си, но разстоянието си оставаше голямо за стрелба от толкова нестабилна платформа. Нито един от изстрелите не застраши сериозно лодката, а само засилиха убеждението на Хуан, че постъпват правилно, като защитават Слоун и нейните хора.