Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Слоун Макинтайър носеше бейзболно кепе, за да скрие косата си от ветреца, който вдигаха двадесетте възела на рибарската лодка. Очите й бяха защитени от огромни слънчеви очила „Оукли“, закачени за шарен ланец. Цялата изложена на слънцето кожа беше наплескала с лосион против изгаряне с фактор 30. Носеше камуфлажни шорти и свободна памучна риза с джобове. Краката й бяха обути в платнени мокасини. На глезена й проблясваше златна верижка.

Всеки път, когато излизаше с лодка в океана, тя се чувстваше отново като тийнейджърката, която работеше на бащината си лодка под наем по източното крайбрежие на Флорида. Когато пое работата заради заболяването на баща си, Слоун преживя няколко неприятни произшествия с пияни риболовци, заинтересувани повече да уловят нея, отколкото рибата във водата. Но независимо от всичко това беше най-страхотното време в живота й. Соленият йоден аромат на морската вода успокояваше душата й, а самотата на летящата напред лодка й помагаше да съсредоточи мислите си.

Капитанът на наетата лодка, един приветлив намибиец, почувства в нея сродна душа, и всеки път й отправяше съучастническа усмивка щом погледнеше към него. Слоун винаги му отвръщаше. Заради двата дизелови двигателя, които ръмжаха под палубата, беше невъзможно да разговарят, затова той стана от седалката си и я покани с жест да поеме управлението. Усмивката й стана още по-широка. Капитанът почука с пръст по компаса, за да й покаже в каква посока се движат, и се отдръпна от руля. Слоун се плъзна на мястото му и лекичко отпусна ръце върху колелото.

Той остана до нея няколко минути, за да се увери, че килватерът им продължава да е права линия. Удовлетворен, че е бил прав в предположението си, че пътничката му може да управлява четиринадесетметрова моторница, той се плъзна надолу по късата стълба, кимна на Тони Риардън, който се беше прегърбил на риболовния стол, и отиде да използва салона.

Слоун щеше да се откаже от издирването, ако онези мъже снощи не я бяха подгонили. Действията им я убедиха, че е на прав път и ще намери кораба на Нейно кралско височество „Роув“. Защо иначе ще се опитват да я сплашат? Не каза на Тони за нападението, но първата й работа сутринта беше да се обади на шефа си и да му разкаже всичко подробно. Въпреки че беше загрижен за нейната безопасност, той разреши да удължат престоя си с още един ден, за да могат да проучат и онзи участък, където Папа Хайнрик беше видял своите великански железни змии.

Знаеше, че е безразсъдна. Всеки разумен човек щеше да вземе под внимание предупреждението и да напусне страната с първия самолет, но нейната природа не беше такава. През целия си живот не беше оставяла недовършена задача. Независимо колко тъпа беше някоя книга, тя я прочиташе до последната дума. Без значение колко трудна е дадена кръстословица, тя я решаваше до последното квадратче. Нямаше значение колко е трудна поставената й задача, тя винаги я изпълняваше. Вероятно същата склонност към упорита неотстъпчивост я караше да продължава обречените си връзки дълго след като отдавна е трябвало да ги прекрати. Обаче тя й даваше и силата да се изправи срещу онези, които се опитваха да й попречат да намери своя кораб.

Когато избираше капитана на лодката Слоун внимаваше много той да не е някой от тези, с които тя и Тони бяха разговаряли, докато съставяха картата. Излязоха от хотела и се смесиха с голяма група туристи, които се бяха насочили към крайбрежието за индивидуалните си риболовни екскурзии. В автобуса тя се увери, че никой не ги е последвал. Ако беше видяла нещо подозрително, щеше да се откаже от начинанието, но никой не им беше обърнал внимание.

Едва на няколко мили от брега Слоун каза на капитана къде всъщност иска да отиде. Той й обясни, че този район е лишен от всякакъв морски живот, но тя си плащаше и капитанът се подчини.

Това се случи преди шест спокойни часа и всяка миля, която оставяха зад гърба си без произшествия й позволяваше да се успокои още малко. Мъжете, които я бяха преследвали, вероятно бяха решили, че е взела предупреждението им на сериозно и се е отказала.

Със засилването на вятъра от юг вълните станаха по-големи. Широката моторница ги преодоляваше лесно. При всяка вълна тя се накланяше към десния борд и после с лекота лягаше на равен кил. Капитанът се върна от тоалетната, застана за малко зад Слоун и я остави да управлява. После измъкна бинокъл изпод седалката и огледа хоризонта. След това й го подаде и посочи на югозапад.