Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Слоун нагласи бинокъла, за да пасне на разстоянието между очите й, и го вдигна. На хоризонта някакъв голям кораб плаваше край брега. Беше товарен кораб с един димоход, който изглежда държеше курс към Уолвис Бей. От това голямо разстояние не се различаваха никакви подробности, освен неясните очертания на корпуса и малката гора от кранове на предната и задната палуба.

— Никога не съм виждал такъв кораб по тези места — каза капитанът. — Единствените кораби, които пристават в Уолис са крайбрежни и пътнически. Рибарите се придържат по-близо до брега, а танкерите, които заобикалят Нос Добра надежда, плават четиристотин-петстотин мили по-навътре.

Световните океани са разделени на морски пътища, толкова ясно маркирани, колкото междущатските магистрали. Тъй като плавателните планове на супертанкерите винаги са напрегнати, а разходите за движението им се измерват със стотици хиляди на ден, те неизменно следват най-късата линия между две точки и рядко променят маршрута с една или две мили. Затова, докато в едни части на океана движението на плавателни съдове изобилстваше, в други не виждаха и по един кораб годишно. Наетата лодка се намираше в подобен мъртъв район — достатъчно далеч, за да не среща местните товарни кораби, които зареждаха Уолвис Бей, но доста встрани от установените маршрути за заобикаляне на Нос Добра надежда.

— Има още нещо странно — отбеляза Слоун. — От комина не излиза пушек. Смяташ ли, че е изоставен? Може да е попаднал в буря и екипажът да го е напуснал.

Тони се качи по стълбата. Слоун се беше замислила за тайнствения кораб и съдбата на неговия екипаж и не го чу да идва, затова подскочи, щом той сложи ръка на рамото й.

— Извинявай — каза Тони. — Погледни назад. Още една лодка плава в тази посока.

Слоун се обърна толкова рязко, че ръцете й на руля неволно мръднаха и лодката се наклони към левия борд. Океанът е прословут с това, че в него разстоянията трудно се преценяват, и тя го знаеше, но разбра, че яхтата, която плаваше с пълен ход подире им, не можеше да е на повече от няколко мили. Щом ги настигаше, значи плаваше по-бързо от тях. Тя подхвърли бинокъла на капитана и бутна дроселите до края на скалата.

— Какво става? — наведе се Тони към нея, когато лодката ускори ход.

Капитанът усети страха на Слоун и запази мълчание, докато оглеждаше наближаващия плавателен съд.

— Знаеш ли го?

— Да. Идва в Уолвис Бей горе-долу всеки месец. Яхта, дълга петнадесетина метра. Не знам нито името й, нито кой е собственикът.

— Виждаш ли някого?

— На горната палуба стоят мъже. Бели.

— Настоявам да науча какво става — изрева Тони и се изчерви.

Слоун отново не му обърна внимание. Без да ги е видяла, знаеше кой се намира на яхтата зад тях. Тя лекичко завъртя руля и се насочи с пълна скорост към далечния търговски кораб, като същевременно се молеше преследвачите й да се откажат, ако там има свидетели. Беше сигурна, че в открито море щяха да пробият и да потопят рибарската лодка. Тя се опита да бутне дроселите още напред, но дизелите вече даваха всичко, на което бяха способни. Устните й мърдаха, докато безгласно се молеше да е сбъркала и товарният кораб да не е изоставен. Ако наистина беше празен, те щяха да умрат веднага щом яхтата ги настигнеше.

Тони я сграбчи за ръката с искрящи от ярост очи.

— Слоун, по дяволите, за какво е всичко това? Кои са тези хора?

— Мисля, че са същите мъже, които снощи ме преследваха до хотела.

— Преследвали са те? Какво искаш да кажеш?

— Точно това, което казах — озъби му се тя. — Двама мъже ме гониха до хотела. Единият носеше пистолет. Предупредиха ме да напусна страната.

Ядът на Тони премина в ярост и дори капитанът й отправи неразгадаем поглед.

— А ти реши, че няма нужда да ми казваш? Да не си се побъркала? Преследват те мъже с оръжие, а ти ни повеждаш в океана, по средата на нищото? Боже мили, жено, какво си мислиш, че правиш?

— Не смятах, че ще ни проследят — изкрещя Слоун в отговор. — Сбърках, признавам. Ако успеем да се приближим достатъчно близо до търговския кораб, те няма да ни направят нищо.

— Мамка му, а какво щеше да се случи, ако корабът го нямаше? — при произнасянето на всяка дума от устата на Тони изскачаше слюнка.

— Да, но го има, така че всичко ще бъде наред.

Тони се обърна към собственика на лодката.

— Имаш ли оръжие?

Той кимна бавно.

— Да, пушка. Използвам я, когато се появят акули.

— Добре, приятелю, препоръчвам ти да я вземеш, защото може да ни потрябва.