Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Кормчия — спокойно каза Хуан, — по мой знак искам направляващите дюзи отдясно на кърмата на пълна мощност и щурвала на пълен десен завой. Увеличи скоростта на четиридесет възела. — Хуан натисна няколко клавиша, за да нагласи ъгъла на камерите, и успя да види „Пенгуин“. Трябваше да е сигурен, че няма да я блъснат, когато започнеше да завива. Той прецени професионално скоростта и ъглите с ясното съзнание, че излага живота на хората на риск само за да опази тайната на своя кораб. Яхтата почти беше стигнала на нужното място, а „Пенгуин“ бе на път да излезе от опасната зона, но времето вече изтече.

С няколко натискания на клавиши и леко преместване на джойстика единадесет хилядитонният кораб направи нещо, което никой друг плавателен съд с неговите размери не можеше. Кърмовите направляващи дюзи се събудиха за живот, буквално изтласкаха носа на „Орегон“ през водата, борейки се срещу инерцията на скоростта му и увеличената мощност на магнито-хидродинамичните двигатели, които заработиха на по-високи обороти.

За около секунда яхтата и корабът плаваха успоредно, но в различни посоки, а в следващата „Орегон“ се бе завъртял на четиридесет и пет градуса и вместо да прелети покрай дългия страничен борд, яхтата изведнъж се оказа срещу носа му и двата съда се понесоха един срещу друг със съчетана скорост от шейсет възела. Подобно на кит, който защитава малкото си, Хуан постави кораба между яхтата и лодката. Той хвърли поглед към екрана, на който се виждаше „Пенгуин“. „Орегон“ мина покрай нея, пресече килватера й и я разлюля с вълните, които предизвика с тази маневра.

Кормчията на яхтата се опита да изпревари носа на „Орегон“, сякаш щеше да пресича неохраняван железопътен възел пред идващия влак. Зави ляво на борд и увеличи скоростта, надявайки се да излезе по-бърз от онова, което смяташе за бавен търговски кораб. Ако беше видял как водата завря под кърмата му, щеше да спре двигателите и да започне да се моли да оцелее след сблъсъка с корпуса му.

Векторите, които използваха бяха плод на проста математика. „Орегон“ продължи да завива, отрязвайки пътя на яхтата, докато тя отчаяно се опитваше да направи по-остър завой от него.

В последния момент единият от стрелците се втурна и се опита да дръпне лоста на дроселите назад, но беше закъснял.

Проблясващият нос на яхтата се блъсна в очукания корпус на „Орегон“ на тридесет метра от носа му. Фибростъклото и алуминият не бяха достоен противник за коравия борд на кораба и луксозната лодка се нагъна като кутийка за бира, ударена с боен чук. Двата й дизелови двигателя се откъснаха от монтажните си гнезда и пробиха корпуса, разкъсвайки шпангоутите, които го държаха. Горната част на яхтата избухна в порой от стъкло и пластмаса, сякаш я беше улучил снаряд. Четиримата мъже, които преди миг бяха уверени, че ще успеят, загинаха на място, смазани от могъщата енергия на сблъсъка.

Един от резервоарите на яхтата избухна в бързо растящо огнено кълбо от мръсножълти пламъци, които облизаха релинга на „Орегон“, а той продължи да завива, незасегнат от сблъсъка, сякаш златна рибка е нападнала акула. Бързо растящото петно от пламтящ дизел се разля по повърхността на океана. Издигнаха се мазни облаци дим, които закриха останките от яхтата в последните й мигове преди да потъне под вълните.

— Стоп машини — заповяда Кабрило и почувства тласъка на инерцията, когато водните движители бяха изключени.

— По-просто от убиване на мухи — подхвърли Макс и потупа Хуан по рамото.

— Да се надяваме, че всичко това не беше, за да защитим оса — каза той и натисна бутона на микрофона си. — „Орегон“ вика „Пенгуин“, чувате ли ме?

— „Орегон“, говори „Пенгуин“. — Стори им се, че виждат облекчената й усмивка, макар да чуваха само гласа й. — Не знам как направихте това, но ние тримата сме ви много благодарни.

— За мен ще е голямо удоволствие да ви поканя на борда за един късен обяд и да поговорим за случилото се.

— О, „Орегон“, я чакайте малко.

Хуан трябваше да разбере всичко и не искаше да й даде време да измисли някоя лъжа.

— Ако не приемете поканата ми, ще се видя принуден да съобщя на морските власти в Уолвис Бей за случилото се.

Той нямаше такова намерение, но Слоун не можеше да знае.

— В такъв случай ще се радваме да приемем вашата покана.

— Чудесно. Трапът е спуснат от левия борд. Един от моряците ще ви съпроводи до мостика. — Хуан погледна към Макс. — Е, старче, хайде да видим в какво ви набърках.