Клайв Къслър - Брегът на скелетите

Голям товарен кораб, пред който огромният склад изглеждаше нищожен, се промъкваше по-близо до пристана. С нос, насочен по течението, и двигатели, работещи на заден ход, водата под кърмата му кипеше, докато той се бореше, за да остане на място. Това беше деликатна маневра, особено насред прословутите обратни течения на Конго и водовъртежите.

С радиостанция до устните и театрално размахващ другата си ръка, капитанът крачеше по дяснобордовата част на мостика и крещеше на кормчията и машиниста корекциите, които трябваше да направят. Той даде малко газ с дроселите, за да задържи сто и седемдесет метровия плавателен съд точно на мястото, където искаше.

Група мъже в черни военни униформи, чакаха на кея и наблюдаваха операцията. Всички, с изключение на един имаха автомати. Мъжът без АК-47 носеше огромен кобур, закачен над хълбока. Той потупваше по крака си с малък кожен камшик за езда и въпреки мрака носеше огледални авиаторски очила за слънце.

Капитанът беше едър чернокож с гръцка рибарска фуражка на върха на бръснатата си глава. Мускулите на ръцете и гърдите опъваха бялата му униформена рубашка. На мостика при него имаше още един мъж. Малко по-нисък и не толкова мускулест, неизвестно защо той имаше по-командирско излъчване от капитана. Бдителните му очи и свободното, непринудено държане внушаваха авторитет. Тъй като мостикът се издигаше колкото триетажна сграда над кея, нямаше начин разговорът им да бъде подслушан. Капитанът смушка другаря си, който, вместо да обърне внимание на умелото и сложно маневриране, изучаваше въоръжените войници.

— Нашият бунтовнически водач сякаш е изскочил направо от някое филмово студио, нали така, председателю?

— В комплект с камшика за езда и огледалните очила — съгласи се председателят. — Разбира се, и ние капитан Линкълн, не оставаме назад в това да дадем на хората онова, което искат да видят. Това с радиостанцията беше чудесно малко представление.

Линк погледна в уоки-токито в голямата си ръка. Малкият уред дори нямаше батерии. Той тихичко се изкикоти. Като най-старши афроамерикански член на екипажа, Линкълн беше натоварен от истинския капитан на кораба, Хуан Кабрило, да изиграе тази роля специално за сегашната им операция. Кабрило знаеше, че представителят, изпратен от Самюел Макамбо, водачът на Конгоанската революционна армия, щеше да се чувства по-удобно, ако си има работа с някого, който има същия цвят на кожата.

Линк погледна отново над релинга и остана доволен, че големият товарен кораб стои неподвижен.

— Добре — избоботи той в нощта. — Спуснете носовите и кърмовите въжета.

Дежурните на кърмата и носа започнаха да спускат дебелите швартови въжета през шлюзовете. След като командирът им кимна, двама от бунтовниците преметнаха автоматите си през гърбовете и нахлузиха примките върху ръждясалите кнехтове. Лебедките обраха луфта и големият товарен кораб нежно целуна старите гуми от камион, закачени по кея, които играеха ролята на фендери. Зад кърмата на кораба водата продължаваше да се пени, защото бяха оставили задната тяга, за да се бори с течението. Без нея корабът щеше да изтръгне кнехтовете от изгнилия дървен кей и да се понесе надолу по реката.

На Кабрило му трябваше само един миг, за да провери позициите на товарния кораб, обхващайки само с един поглед местоположението, уреда за измерване на скоростта на течението, надводната част на кораба, руля и мощността на двигателите. Доволен, той кимна на Линк.

— Хайде да направим сделката.

Двамата влязоха в рулевата рубка на мостика. Помещението беше осветено от две червени лампи, които му придаваха вид на преизподня, подчертавайки още повече разнебитеното му състояние. Подът беше покрит с мръсен балатум, напукан и с подгънати краища. От вътрешната страна стъклата бяха прашни, а по краищата им отвън имаше солена коричка. Первазите под тях бяха гробище на всевъзможни видове насекоми. Стрелката на потъмнелия месингов машинен телеграф бе отчупена много отдавна, а от руля липсваха няколко спици. Плавателният съд беше оборудван със съвсем малко модерни навигационни инструменти, а радиостанцията в рубката зад мостика можеше да предава само на двадесетина километра разстояние.

Кабрило кимна на кормчията, як китаец в началото на четиридесетте, който отговори на председателя с кисела усмивка. Кабрило и Франклин Линкълн започнаха да се спускат от мостика по поредица стълбища, осветени тук-там със слаби крушки, защитени от телена мрежа. Скоро стигнаха до главната палуба, където ги чакаше още един член на екипажа.