Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Макс, готов ли си да играеш ролята на горски бижутер? — ухили се Хуан.

На Макс Хенли, който със своите шейсет и четири години беше вторият най-стар член на екипажа, възрастта почти не му личеше. Само дето косата му се беше отдръпнала от челото на червеникав бретон и леко се беше налял в талията. Но можеше да се справи с всяка битка и беше заедно с Кабрило, откакто Хуан създаде Корпорацията, фирмата, която притежаваше и използваше товарния кораб. Свързваше ги добро приятелство, което се основаваше на взаимното уважение, родено в безбройните опасности, срещу които се бяха изправяли и победили.

Хенли вдигна едно дипломатическо куфарче от рифелованата стомана на палубата.

— Нали знаеш, какво се говори: „Диамантите са най-добрият приятел на наемника“.

— Никога не съм го чувал — подхвърли Линк.

— Е, така се казва.

Сделката беше подготвяна цял месец с помощта на безброй посредници и няколко тайни срещи. Тя беше доста недвусмислена. В замяна на четвърт килограм сурови диаманти Корпорацията даваше на Конгоанската революционна армия на Самюъл Макамбо петстотин автомата „Калашников-47“, двеста гранати, петдесет РПГ-та, както и петдесет хиляди патрона в калибъра на Варшавския договор 7.62 мм. Макамбо не попита откъде екипажът на товарния кораб е могъл да намери толкова много оръжия, а Кабрило от своя страна не искаше да знае откъде водачът на бунтовниците е взел толкова много диаманти. Но тъй като идваха от този край на света, той беше сигурен, че са кървави диаманти, изкопани от роби, за да финансират революцията.

Тъй като можеше да набира млади момчета по на тринадесетина години за своята армия, Макамбо имаше по-голяма нужда от оръжия, отколкото от войници. Така този товар пушкала щеше да му осигури много по-голяма вероятност да успее в опита му да свали правителството.

Един от моряците спусна подвижния мост на кея и Линк поведе Кабрило и Хенли към пристана. Самотният бунтовнически офицер се отдели от преторианската си гвардия и тръгна към Франклин Линкълн. Той изкозирува отсечено за поздрав, а Линк му отговори с небрежно докосване на околожката на рибарската фуражка.

— Капитан Линкълн, аз съм полковник Раиф Абала от Конгоанската революционна армия — Абала говореше английски със смесица от френски и местен акцент. Гласът му беше безизразен, без интонация или капка човечност. Той не свали слънчевите си очила и продължи да потупва с камшичето за езда шева на камуфлажните си панталони.

— Полковник — кимна Линк, докато един адютант с белези от шарка по лицето го претърсваше за оръжие.

— Нашият върховен водач генерал Самюъл Макамбо ти изпраща поздрави и изказва съжалението си, че не може да се срещне с теб лично.

Макамбо ръководеше продължаващото вече една година въстание от база, разположена някъде далеч навътре в джунглата.

Никой не го беше виждал, откакто грабна оръжието и успя да провали всички опити на правителството да проникне в неговата главна квартира, като уби десет специално подбрани войници, които се опитаха да се присъединят към КРА със заповед да го ликвидират. Подобно на Бин Ладен или Абимаел Гузман, бившия водач на перуанската Сияйна пътека, ореолът на неуязвим само го правеше по-привлекателен въпреки обвиненията, че заради опита за преврат на съвестта му тегне кръвта на хиляди хора.

— Донесохте оръжията — това беше по-скоро, заключение, отколкото въпрос.

— Ще ги видиш веднага щом моят колега — той кимна небрежно към Макс, — провери камъните.

— Както се бяхме разбрали — отбеляза Абала. — Ела.

На кея беше донесена маса с лампа, захранвана от генератор. Абала обкрачи един стол и седна на него. Камшика си за езда остави на масата. Пред него стоеше кафява платнена торбичка, на която беше изписано името на френска фирма за храни. Макс седна срещу африканския бунтовник и се зарови в съдържанието на дипломатическото куфарче. Извади електронна везна, няколко тежести, за да я калибрира, и цял сноп пластмасови цилиндърчета със скали отстрани, в които имаше прозрачна течност. Освен това сложи на масата бележник, молив и малка сметачна машинка. Зад Абала стояха неколцина пазачи, а зад Макс Хенли още повече. Друга двойка пазачи стояха близо до Кабрило и Линк, готови да им отрежат пътя и при най-малкия знак от страна на полковника от бунтовническата армия. Вероятността от насилие висеше доста ниско над групата и влажният нощен въздух беше изпълнен с напрежение.

Абала отпусна едната си ръка върху торбичката и погледна нагоре към Линк.