Клайв Къслър - Брегът на скелетите

— Както знаеш — каза той с тон на учител, — диамантите са най-твърдото вещество на земята. Десет бала по скалата на Мох, за да бъдем точни. Кварцът, който е номер седми, често бива използван, за да се изпързалят непосветените, че сключват сделката на живота си.

От същия джоб извади осмоъгълно парче кристал. След това го прекара по плоското парче топаз, натискайки с все сили. Върхът му се плъзна, без да остави някаква следа.

— Както можа да видиш, топазът е по-твърд от кварца и затова не можа да го одраска. Фактически той има осем по скалата на Мох. — След тези думи взе един от по-малките диаманти и го прекара по топаза. С пронизващо костите скърцане краят на диаманта остави дълбока драскотина в синия полускъпоценен камък. — Значи това тук е камък, по-твърд от осем бала по скалата на Мох.

— С други думи, диамант — самодоволно подхвърли Абала.

Макс въздъхна, сякаш някой непокорен ученик е направил голяма глупост.

— Или корунд, който има осем по скалата на Мох. Единственият начин да бъдем напълно сигурни, е да измерим неговото специфично тегло.

Въпреки че Абала и преди беше търгувал с диаманти, той знаеше малко за техните качества, за разлика от стойността им. Без да го осъзнава, Хенли беше събудил неговия интерес и затова той малко намали бдителността си.

— Какво е специфично тегло? — попита полковникът.

— Съотношението между теглото на камъка и количеството вода, което той измества. За диамантите тази стойност е точно три точка петдесет и две. — Макс започна да бърника теглилката си, за да я калиброва с комплект бронзови тежести, които стояха в тапицирана с кадифе кутийка. Нулира теглилката и той постави най-големия камък на блюдото.

— Точка двеста двадесет и пет грама. Единадесет и половина карата. — Той отвори един от пластмасовите градуирани цилиндри и пусна камъка вътре, записвайки в бележника колко вода е изместил. След това набра цифрите на сметачната машинка. Когато видя получения резултат, се вторачи в Раиф Абала.

Очите на полковника се разшириха от гняв и негодувание. Неговите войници сгъстиха кордона. Някой опря оръжие в гърба на Хуан.

Без да се смущава от внезапната демонстрация на агресивност, Макс позволи на изражението си да се отпусне и усмивката да пропълзи по лицето му.

— Три точка петдесет и две. Това, господа, е истински диамант.

Полковник Абала бавно се отпусна обратно на стола си, а пръстите, които бяха на милиметри от спусъците, готови да ги натиснат, сега се отдръпнаха. На Хуан му се прииска да убие Хенли за това, че разигра ролята си прекалено добре.

Макс провери още осем случайно избрани камъка и резултатът винаги беше същият.

— Аз изпълних моята половина от сделката. Четвърт килограм диаманти срещу оръжията.

Докато Хенли продължаваше да проверява камъните, Линк заведе Абала до отворения контейнер и даде сигнал на моряка на товарния кораб да го свалят на кея. Дървените колони, които поддържаха пристана, изскърцаха под тежестта. С тях тръгнаха и петима бунтовници. На светлината на фенерчето Абала и неговите хора измъкнаха десет АК-47 от различни сандъци и около стотина патрона, като използваха мачете, за да срежат импрегнираните с восък картонени кутии с муниции.

Като внимаваше да стои близо до Абала, в случай че войниците му опитат някой номер, Линк наблюдаваше как мъжете трудно зареждат лъскавите месингови патрони в извитите като банан пълнители на автоматите. Хуан, който носеше лека бронирана жилетка под широката си тениска, по същата причина зае позиция близо до Макс. Стреляха по десет пъти с всеки автомат, два откоса от по три изстрела и четири единични, прицелени грижливо в мишената, поставена до неизползвания склад. Стрелбата отекваше над широката река и подплаши десетки птици, които отлетяха в нощта. Един от войниците изтича при склада, за да провери резултатите.

— Добре. Много добре — изръмжа Абала към Линк.

На масата Хенли продължаваше своята проверка, като постави празното чувалче на блюдото на теглилката и си отбеляза неговото тегло в бележника. После под бдителния поглед на един от офицерите на Абала използва лъжица с дълга дръжка, за да вкара необработените камъни отново в торбата. След като всички бяха вътре, той претегли отново торбичката. С калкулатора извади теглото на торбичката от общото. След това погледна през рамо към Кабрило й прошепна:

— Не достигат осем карата.

В зависимост от камъните, тези осем карата можеха да се равняват на десетки хиляди долари. Кабрило вдигна рамене: