Клайв Къслър - Джунглата

От лявата им страна имаше оформен район за хранене, който се простираше извън третата кула и създаваше илюзията, че плува във въздуха. Клиентите бяха настанени под широки чадъри, докато келнерите в бяло се стрелкаха между масите, балансирайки пълни с храна и напитки подноси. Гледката към пристанище Сингапур беше наистина зашеметяваща.

— Човече, това май ще ми хареса — подхвърли Макс, когато жена по бикини мина толкова близо до него, че той успя да подуши кокосовия орех в лосиона й против изгаряне.

— Престани да се кокориш, защото ще ти изпаднат очичките.

Хуан го поведе настрани от асансьора, но двамата застанаха така, че да могат да виждат вратите, за да са сигурни, че тайните полицаи не са ги последвали. Беше почти сигурен, че няма да го направят, но не би оцелял толкова дълго в този опасен занаят, ако не е предпазлив.

Миг по-късно вратите на асансьора отново се отвориха. Кабрило стисна по-здраво ръкохватката на пистолета в джоба си, а показалецът му се отпусна на спусъчната скоба. Знаеше, че няма да води престрелка с тези момчета — в Сингапур имаше смъртно наказание, но при нужда можеше да хвърли оръжието в храста отдясно и така да избегне обвинението в незаконно внасяне. Разбира се, ако не откриеха второто — еднозаряден пистолет, монтиран в изкуствения му крак.

Излезе семейство, облечено като за разходка на слънце. Таткото водеше за ръка малко момиченце с миши опашчици. Малко по-голямото момченце на мига се впусна към парапета, за да погледне към градския пейзаж далече долу.

Вратите започнаха да се затварят. Хуан издиша и точно се готвеше да подхвърли саркастична бележка на Макс, когато между плъзгащите се врати се показа ръка и им попречи да се затворят напълно.

Кабрило изруга. Те бяха. Изглеждаха твърде не на място с дългите си шлифери и стрелкащи се очи. Той се дръпна още малко навътре между дърветата. Щеше да им се наложи да се промъкнат покрай задната част на ресторанта, за да стигнат до асансьора на третата кула. За целта трябваше да прехвърлят бетонна подпорна стена, а това можеше да привлече вниманието на някой от сервитьорите или спасителите край басейните, но нямаше какво да се прави.

Точно се готвеше да стъпи на първата тераса на стената и да се изкатери до горе, когато един от спасителите на десетина метра от тях, очевидно с орлово зрение, му извика да спре. Вероятно ги беше наблюдавал през цялото време, подозирайки, че се готвят да направят нещо.

Двамата агенти веднага наостриха уши и поеха към тях, макар Хуан и Макс още да не бяха влезли в полезрението им.

Времето за изтънченост беше свършило. Хуан се набра, стъпи на първата тераса и изтича нагоре по останалите две с пъргавината на маймуна. Когато стигна горе, се наведе да подаде ръка на Макс. Спасителят започна да слиза от малката си махагонова кула и да надува свирката си, за да привлече вниманието на охраната. Той или не беше забелязал двамата мъже в шлифери, или беше решил, че не заслужават внимание.

Агентите се показаха в зрителното им поле. Единият отметна шлифера си и вдигна автомат със заплашителен вид. Макс висеше по средата на стената като бръмбар върху масата на орнитолог. Хуан разполагаше само с частица от секундата, за да вземе решение, и без да се колебае, пусна ръката му.

Точно в този миг агентът дръпна спусъка. Късове цимент и прах се разхвърчаха от мястото, където само преди миг висеше Макс. Хората запищяха и се юрнаха да бягат от виещия като моторен трион автомат — докато агентът изпразни пълнителя с трийсет патрона в стената сантиметри над проснатото тяло на Хенли.

Без да знае какво всъщност става, но реагирайки инстинктивно и под въздействието на адреналина, Кабрило извади пистолета си и отговори на огъня. Първите изстрели бяха напосоки — само се опитваше да отклони вниманието на стрелеца от Макс, за да не го улучи. Стрелецът трепна леко, когато един пуснат напосоки куршум все пак облиза темето му.

Вторият агент също започна да разтваря шлифера си, където сигурно криеше своето оръжие. Хуан замръзна при тази гледка и за свой ужас видя, че „агентът“ носи тежка жилетка на самоубиец. Виждаха се пресовките експлозиви и металните парчета, предназначени за шрапнели.

— Аллах акбар! — изкрещя терористът.

Хуан заби куршум в зиналата му паст и мъжът падна назад като марионетка, на която някой е срязал конците.

Първият стрелец залиташе назад с кръв, стичаща се по лицето, замаян от 380-калибровият куршум, който бе изорал бразда на темето му. Той пусна автомата, който увисна на ремъка, и започна да рови из джоба си.