Клайв Къслър - Джунглата

Хенли го изгледа невярващо.

— Нима наистина смяташ, че е било съвпадение?

— Да — отговори Кабрило и бързо вдигна ръка, за да спре следващата забележка на Макс. — Първо ме изслушай. Както вече споменах, ако Кроасар е искал да ни вкара в клопка, можеше да накара горилата си Смит — хубаво име, нали — да ни застреля, докато бяхме в апартамента. После щяха да напъхат труповете ни в големи куфари и никой никога нямаше да узнае. Следиш ли мисълта ми?

Макс кимна.

— Това го освобождава от подозрения, защото е много невероятно да е казал някому за срещата ни, тъй като наистина иска да намерим дъщеря му. Съгласен?

— Дааа — проточи Макс.

— Кой беше около нас, когато атентаторите започнаха да действат?

— Мамка му, та аз дори не помня как бяха облечени — оплака се вторият в командването на Корпорацията.

— Шлифери, и то в тази жега. Трябваше да се сетя, че не са от сингапурската тайна полиция. Както и да е. Двамата с теб бяхме единствените бели във фоайето, когато те се втурнаха след нас. Всички останали бяха азиатци. Мисля, че тази атака е подготвяна от дълго време, но едва когато видяха белите ни мутри, се впуснаха да изпълняват плана си.

— Сериозно ли говориш? — попита Макс, а в гласа му се прокрадна съмнение.

— Само защото никога не е имало терористично нападение в Сингапур, не означава, че градът не е мишена. Казиното е чисто ново и блестящ пример на западния морален упадък. Всеки джихадист, който държи на себе си, би искал да взриви този храм на порока. Ние просто се оказахме там, когато това се случи.

Хенли продължаваше да го гледа невярващо.

— Добре де — добави Хуан, — ако до довечера никой не поеме отговорност за нападението, ще предположим, че ние сме били мишената, и ще се откажем от сделката с Кроасар, след като той беше единственият човек, който знаеше, че ще сме в хотела. Доволен ли си?

Още коли на бърза помощ, пожарни и патрулки профучаха край тях, последвани от няколко джипа с камуфлажна окраска.

Когато Макс нищо не каза, Хуан се предаде.

— Добре, ще звънна на Кроасар и ще му кажа да си намери някой друг, който да намери дъщеря му, защото ние се отказваме.

Хенли го стрелна под вежди.

— Това е най-нескопосаният опит за манипулация, на който съм бил излаган.

— Е, ще сработи ли?

— Да, по дяволите — плюна Макс, ядосан, че е толкова предвидим. — Дори никой да не поеме отговорност, нашата мисия си остава — кръстоса той ръце на гърдите и се обърна да гледа през прозореца като някое капризно дете.

Кабрило нямаше скрупули да се възползва по този начин от чувствата на своя приятел. Хенли беше постъпвал по същия начин милион пъти. Не че някой трябваше да ги ръчка да постъпват правилно. Проблемът беше, че трябва да са в пълно съгласие. Техните взаимоотношения бяха основата, върху която беше изградена Корпорацията, и ако не виждаха почти всичко по един и същи начин, целият екип щеше да изгуби своята ефективност.

Хуан накара шофьора да ги остави на половин километър от летището. Това, че Дребосъка бе казал, че всичко на борда на самолета е наред, не означаваше непременно, че районът е безопасен. Двамата се приближиха предпазливо, използвайки за прикритие паркираните наоколо автомобили. Бетонната постройка със своите тонирани в зелено прозорци изглеждаше нормално. Пред входа до един от носачите стоеше въоръжен пазач, но той беше на същото място, когато пристигнаха.

Самолетите излитаха и кацаха както обикновено, което означаваше, че летището работи. Това, съчетано с факта, че униформеният наемен охранител не изглеждаше особено притеснен, подсказа на Кабрило, че властите още не са вдигнали тревога.

Огледа ги, когато влязоха — костюмът на Хуан вече не капеше, но си личеше, че още е мокър, а Макс беше охлузен от нападението.

— Таксито се блъсна в пожарен кран — обясни той на мъжа, когато минаваха край него.

Няколко минути по-късно една красива малайска стюардеса ги придружи до техния „Гълфстрийм“ и ги покани скоро пак да дойдат в Сингапур.

— Какво е станало с вас? — попита Дребосъка, когато двамата започнаха да се изкачват по стълбичката. Въпреки достатъчната височина на кабината, Гундерсон трябваше леко да се навежда, за да може да стои с фуражка на русите си коси. Раменете му бяха толкова широки, че сякаш опираха в двете страни на фюзелажа.

— По-късно — прекъсна го Кабрило. — Измъкни ни от тук колкото може по-бързо.

Дребосъка се вмъкна приведен в кокпита и заедно със своя помощник се зае да изпълнява заповедта на председателя. Хуан вдигна слушалката на сателитния телефон на самолета и набра мобилния номер на Ролан Кроасар. Телефонът звънна осем пъти и Хуан реши, че ще го прехвърли на гласовата поща, когато швейцарският финансист най-сетне вдигна.