Клайв Къслър - Джунглата

Спря да плува.

След това се обърна, за да се озове с лице срещу зеещия отвор. Приближаваха се все по-близо и той вдигна детето на ръце. Щеше да разполага само с една възможност, един миг, когато можеше да го направи и да спаси него и себе си. Ако не, той и момчето щяха да бъдат засмукани и запратени срещу смъртта, която ги очакваше на триста метра под краката им.

Оставаха им по-малко от шейсет сантиметра. Водата все още беше прекалено дълбока, за да може да стъпи, затова Кабрило ритна силно, за да излезе горната част на тялото му над водата, и едновременно с това хвърли момчето на перваза, заобикалящ басейна, потъна отново до дъното и пак отскочи. Изхвърли се отчасти извън водата и се приземи на ръба на басейна точно над пробойната. Неспирният поток за малко не го всмука обратно за увисналите крака, преди да успее да се вкопчи по-здраво в цимента на перваза и да се издърпа навън. Сега успя да погледне настрани. Момчето се изправяше на крака, сълзите продължаваха да се стичат по мокрите бузи, десният му лакът беше свит, за да може да огледа драскотината, която бе получило при приземяването на цимента. Когато видя, че леко кърви, отново започна да вие като пожарна.

Хуан се изправи и отиде да го хване, за да не падне отново в басейна. Потърси с поглед Макс, остави треперещото дете до саксията на една палма и двамата се присъединиха към трескавото измъкване от „Скай Парк“.

Десет минути по-късно, когато полицията започна да пристига на големи групи, те се озоваха във фоайето. Всеки опит в този момент да се установят заграждения бе осъден на неуспех и ченгетата изглежда го осъзнаваха. Хората изскачаха от сградата като стадо подплашени животни. Кабрило и Хенли се оставиха тази човешка вълна да ги понесе. Щом се озоваха на улицата, се насочиха към другия край, където чакаше дълга редица таксита, и скочиха в последната кола.

Шофьорът започна да протестира, че не може да ги вземе, докато не дойде неговият ред, но когато видя трите банкноти по сто сингапурски долара в ръката на Хуан, млъкна и потегли.

Дори не възрази, че са мокри.

Макс прекъсна едноминутното мълчание. Това време му беше нужно, за да успее да възстанови нормалното си дишане и руменото му лице да си върне донякъде обичайния цвят, който се беше сменил с апоплектична червенина.

— Можеш ли да ми кажеш какво според теб се случи там горе?

Хуан не отговори веднага. Вместо това бръкна в джоба и извади телефона си, но видя, че след толкова време, прекарано в басейна, той е съсипан, и го прибра отново на място. Хенли му подаде своя неповреден апарат. Кабрило набра предварително запаметен номер. Заради опасността от конфискация в тези телефони за еднократна употреба никога не вкарваха номерата на другите членове на екипа.

Телефонът звънна един път и някой вдигна слушалката.

— Дребосък? Как я караш? — попита Хуан. Чък Гундерсон с прякор Дребосъка беше главният пилот на Корпорацията. Макар да прекарваше малко време на борда на „Орегон“, той беше неразделна част от екипа.

— Както веднъж ми каза един от инструкторите по пилотиране: ако нямаш търпение, никога няма да станеш пилот.

Чък говореше със странния минесотски акцент, който стана толкова популярен след филма „Фарго“.

Ако пилотът беше включил думата „добре“ в отговора си, щеше да означава, че не е сам и най-вероятно е подложен на някаква форма на принуда.

— Връщаме се. Свържи се с транспортната част и ни измъкнете бързо от тук.

Очевидно Гундерсон беше доловил нещо в гласа на председателя.

— Неприятности?

— Много и всякакви. Ще бъдем на местоназначението, след двайсетина минути.

Хуан прекъсна връзката и върна апарата на приятеля си.

— Ще отговориш ли на въпроса ми? — попита Хенли.

Кабрило затвори очи и си представи сцената, когато за пръв път бяха забелязали атентаторите самоубийци. Съсредоточи вътрешния си поглед върху хората около тях, а не върху убийците. Картината се оформи в съзнанието му и той започна да изучава лицата на хотелските гости и служителите, които бяха по това време във фоайето. Това не бе вродено умение, а го беше научил по време на подготовката в ЦРУ — когато настъпи хаос, да успее да различи още заплахи или да открие съучастници. Често пъти по време на убийства и атентати наблизо присъства наблюдател, който трябва да докладва за протичането на операцията.

— Мисля — каза той най-накрая, — че се озовахме на погрешното място в неподходящото време.