Клайв Къслър - Джунглата

— Може ли да ми го пратите на телефона? Искам да го дам за анализ.

Даде номера на телефона, който носеше сега — след края на мисията сим картата му щеше да бъде извадена.

— Успяхте ли да установите нейните джипиес координати?

— Да.

Кроасар разгърна картата, която лежеше в чантата му. Беше топографска карта на Бирма, направена преди страната да смени името си на Мианмар и да премести столицата си в средата на джунглата. Блед Х беше отбелязан с автоматичен молив с тънък графит, а на него бяха изписани географската дължина и ширина. Кабрило беше запознат с тях, защото вече бе видял картата на Кроасар. Но сега имаше нанесена нова точка на около трийсетина километра в североизточна посока от последното местоположение на Солей.

— Опитахте ли да й звъннете? — попита Хуан, макар да знаеше отговора.

— Да, на всеки петнайсет минути, но нямаше отговор.

— Добре, това все пак е добра новина — отбеляза Кабрило, — нищо че звучи така, сякаш има неприятности. Както може би схващате, трябва ни още време, за да закараме всичко на позиция. Операция от такъв вид трябва да бъде добре обмислена, за да се осъществи съвсем точно.

— Това вече ми беше обяснено — отговори Кроасар, на когото очевидно тази проста истина не се харесваше.

— Ще бъдем готови след три дни. Дъщеря ви вече е извън обсега на хеликоптера, което малко ще затрудни работата ни, но бъдете сигурен — ще я намерим.

— Благодаря, господине. Носи ви се славата на успяващ човек. Има една последна подробност.

Хуан повдигна вежда.

— Да?

— Искам Джон да ви придружи.

— И дума да не става.

— Господине, това е въпрос, който не подлежи на преговори. Как се казваше? Който плаща музиката…

— Господин Кроасар, това не е риболовен излет. Може да се изправим срещу въоръжени бунтовници и аз просто не мога да позволя непознат човек да дойде с нас.

Кабрило възнамеряваше да вземе Мак Ди Лоулес, който също беше до известна степен непознат, но нямаше защо финансистът да знае това.

Без да продума, Джон Смит разкопча ръкава, под който нямаше нож. Нави го и изпод плата се показа избеляла татуировка с думите Marche Creve. Кабрило ги разпозна като неофициалния девиз на Чуждестранния легион — „Настъпи или умри“.

Той изгледа безизразно телохранителя.

— Господин Смит, съжалявам, но от това разбирам само, че сте посетили някой салон за татуировки.

Принадлежността към легиона обаче обясняваше безличната фамилия на мъжа. Легионерите често използваха псевдоними.

— Преди около петнайсетина години — добави Макс.

Смит не отговори, но Кабрило забеляза как в черните му очи започна да проблясва гняв. Осъзна, че се намира между чука и наковалнята, защото, ако иска да получи тази поръчка, се налага да отстъпи.

— Знаете ли какво? — каза той и повдигна крачола на панталона си. Кроасар и Смит се изненадаха, като видяха протезата му. Кабрило разполагаше с няколко, изработени от вълшебниците в Магическата работилница в трюма на „Орегон“. Този се наричаше „Боен крак изпълнение 2.0“. Той отвори скрито в изкуствения прасец отделение и извади от там малък автоматичен пистолет. Освободи пълнителя със седем патрона и извади този от патронника.

Показа го на Смит за около секунда, после изкомандва:

— Гледай мен.

След това му подаде оръжието.

Смит знаеше какво изисква тестът и без да отмества очи от тези на Хуан, бързо разглоби малкия пистолет на основните му части и също толкова бързо го сглоби отново. Когато свърши, го подаде на Хуан с ръкохватката напред. Цялата операция му беше отнела четирийсет секунди.

— „Кел Тек“ Р-ЗАТ — каза той. — Разработката се основава на модела им Р22, но е предназначен за калибър 380. Чудесен пистолет за дамска чанта.

Хуан се засмя и разчупи напрежението.

— Опитах се да вкарам „Дезърт Игъл“ в отделението, но капакът не искаше да се затвори.

Той пусна пистолета, пълнителя и извадения патрон в джоба на сакото си.

— Къде си служил?

— Чад, Хаити, разбира се, Ирак, Сомалия и още няколко горещи точки в Третия свят.

Кабрило насочи вниманието си към Кроасар.

— Приемам. Той издържа изпита.

— Чудесно, значи това е уредено. Джон ще ви придружи на вашия самолет и след това ще намерите моята Солей.

— Не. Ще се срещне с нас в Читагонг. В случай че не знаете, това е пристанищен град в Бангладеш.

Смит нямаше да престои на борда на „Орегон“ и секунда повече от необходимото.

— Съжалявам, но това не подлежи на преговори.