Клайв Къслър - Синьо злато

Когато стъпи в коридора, видя надвесения над проснатите фигури на Гемей и Франсешка нападател. Забравил предпазливостта, той се хвърли напред, така вбесен от сцената, че изобщо не усети мъжа зад себе си.

Почувства студената стомана на ножа между ребрата си и се извърна към нападателя, който зверски го ритна в глезените. Падна по очи на килима и си счупи носа.

Мело пазеше задната врата, когато забеляза Пол да излиза от хладилника. Сега прекрачи падналата в локва кръв фигура и отиде да потупа брат си по гърба.

— Решението ти за задната врата беше правилно, братко.

— Така изглежда — отвърна близнакът, с поглед към проснатото тяло. — Тоя какво ще го правим?

— Остави го да му изтече кръвта.

— Готово! Жените можем да изнесем през задната врата, без да ни види някой.

Извика мъжа от горния етаж. После занесоха изпадналите в несвяст жени до един мерцедес с двойно предаване, натикаха ги на задната седалка и заминаха, последвани след няколко минути от микробуса.

Първоначалният шок от раняването премина в болка и Пол дойде в съзнание след няколко минути. Като мобилизира всичките си сили, той се довлече до кабинета на партера и по клетъчния телефон извика 911. Дойде на себе си в болничното легло.

Ругатните го изтощиха и заспа отново. Когато се събуди, усети нечие присъствие. В замъгления му поглед се очертаха две фигури, застанали край леглото. Той се усмихна вяло.

— Защо се забавихте толкова?

— Качихме се на два изтребителя от „Елендорф“ и дойдохме на изток, колкото можахме по-бързо — отговори Остин. — Как се чувстваш?

— Отдясно съм си добре, но отляво, сякаш са ме стиснали с нажежени клещи. И носа ми не е в най-доброто си състояние.

— Ножът не е достигнал белия дроб ей с толкова — показа с пръсти Остин. — Ще мине малко време, докато зарасне мускула. Добре че не си левак.

— Мислех си, че е нещо такова. Някаква вест от Гемей или Франсешка? — попита тревожно той.

— Смятаме, че са още живи, но ги отвлякоха главорезите, които наредиха и теб.

— Полицията проверява летища и гари, обичайните работи — добави Завала. — Ще започнем собствено издирване.

Болката в очите на Пол отстъпи място на твърда решимост. Той свали дългите си крака от леглото и каза:

— Идвам с вас! — Болезненото усилие му замая главата и той застина за няколко секунди, докато стомахът му се бунтуваше. — Май ще трябва да ми помогнете, момчета! Но не се опитвайте да ме разубеждавате! — допълни той, като долови тревожния израз на Остин. — Най-доброто нещо, което можете да сторите, е да ме измъкнете оттук. Надявам се да имаш някакъв авторитет пред старшата сестра.

Остин познаваше Пол достатъчно добре, за да му е ясно, че ще се помъкне и по корем, ако се наложи.

Погледна към Завала, чиято усмивка му каза да не търси помощ от него.

— Ще видя, какво може да се направи. Междувременно, Джо, може би ще намериш за нашия приятел нещо по-непретенциозно от тая болнична нощница. — После се обърна и тръгна да търси сестрата.

Настроението в заседателната зала, на десетия етаж в централата на НАМПД беше траурно. Предвид тревожните сведения от болницата, адмирал Сендекър не бе очаквал присъствието на Пол на това спешно събиране. Длъгнестият океански геолог му приличаше на притоплено шишче, но Сендекър запази това наблюдение за себе си. Каквото и да кажеше, Пол нямаше да се откаже от участие в издирването на жена си и Франсешка.

Сендекър му отправи окуражителна усмивка и огледа присъстващите. За да не го оставят да падне от стола, от двете страни на Траут седнаха колегите му Остин и Завала. Четвъртият присъстващ, с тесни рамене и крехка фигура, носеше очила в рогови рамки, които му придаваха професорски вид. Той беше техническият директор на НАМПД, Руди Гън — втори в йерархията след адмирала.

Сендекър погледна часовника си.

— Къде е Йегър? — попита той, с известно нетърпение в гласа.

Особените дарования на Йегър в компютърната област му бяха извоювали независимост от неписания кодекс за облеклото в НАМПД, но дори президентът на САЩ не би се осмелил да закъснее за среща при Сендекър. Особено за толкова важна.

— Ще пристигне след няколко минути — обясни Остин. — Помолих го да провери някои неща, които могат да имат отношение към срещата.

Една мисъл пърхаше като пеперуда в съзнанието на Остин. След завръщането от Аляска, си бе позволил няколко часа сън, които изглежда бяха освежили мозъка му. Докато пътуваше от Вирджиния насам, той улови изплъзващата се идея във въображаема мрежа. След миг, вече разговаряше с Хирам по клетъчния телефон. Компютърният гений пристигаше от скъпия район на Мериленд, където живееше с жена си — художничка и двете им дъщери, тийнейджърки. Остин набързо му обрисува идеята си, помоли го да я провери и обеща да извини закъснението му за събранието.