Клайв Къслър - Синьо злато

Пол Траут лежеше в болничното легло с бинтовани гърди и нос, и неудържимо се проклинаше, че не бе проявил по-голяма бдителност. Докато се измъкваха с Гемей от стрелите на ловците на глави, инстинктите им бяха изострени докрай. Но завръщането в така наречената цивилизация ги бе притъпило. Те нямаха и най-малка представа, че очите, които ги дебнеха от микробуса, паркиран пред къщата им в Джорджтаун са много по-диви от тия в джунглата.

Надписът, който идентифицираше автомобила като собственост на градската комунална служба още лепнеше. Беше оборудван с най-модерна електронна апаратура за свръзка и наблюдение. Надвесени над мониторите, близнаците Краджич прослушваха тухлените стени на отсрещната къща. Наблюдението и изчакването не бяха по техен вкус. В Босна действаха с брутална простота. Избират си жертва. Пристигат посред нощ с един-два камиона паравоенни главорези, разбиват вратата и измъкват ужасените обитатели от леглата. Мъжете отвеждат навън и разстрелват, жените изнасилват и убиват. Къщата се обира до шушка.

Проникването в дома на Траут се оказа проблем. Макар и на странична улица, пред него непрекъснато минаваха коли и пешеходци. Сега бе още по-оживено. Откриването на бяла богиня и спасяването й от хора на НАМПД, както и драматичното им бягство, бяха сценарий за приключенски филм. След като CNN разпространи историята, един куп журналисти обсадиха къщата. Репортери и фотографи от „Уошингтън поуст“ и „Ню Йорк таймс“, националните телевизионни канали, както и няколко таблоиди на долнопробни вериги супермаркети се струпаха пред вратата.

Гемей и Пол се редуваха да им обясняват, че се опитват да си отдъхнат и че ще отговорят на въпросите им на другия ден в НАМПД, на пресконференция, фотографите снимаха къщата, а телевизионните журналисти я използваха за фон при репортажите си. Постепенно медийната река изтъня.

Пол седеше в кабинета си на втория етаж, където обобщаваше преживяното в доклад за НАМПД. В кабинета на партера, Франсешка и Гемей обсъждаха как да се възобнови в най-кратки срокове работата по процеса за обезсоляване на водата. След като Франсешка бе заявила, че отлага връщането си в Сао Поуло, семейството й бе предложило убежище от журналистическото внимание. Когато на вратата се позвъни, Гемей въздъхна тежко. Неин ред беше да откликне на зова на четвъртата власт. Най-напористи бяха телевизионните екипи и както очакваше, отвън стояха репортер с бележник в ръка и оператор с голяма камера на рамо. Трети човек носеше алуминиево куфарче и прожектор.

Гемей устоя на първоначалния порив да им каже да се разкарат. Вместо това, тя се усмихна принудено и заяви:

— Вие очевидно не сте чули за пресконференцията утре преди обяд.

— Извинете моля! — отвърна репортерът. — Никой не ни каза за конференция.

Странно, помисли си Гемей. Отдела за връзки с обществеността в НАМПД поддържаше отлични контакти с медиите. Те се ползваха с уважение сред репортерите, поради удивителните събития, които редовно им съобщаваха. Тоя тук, с костюма си не по мярка, нямаше нищо общо с хубавите, добре сресани момчета, които показваха по телевизията. Беше нисък и набит, косата му ниско остригана. Макар че се усмихваше, лицето му беше брутално и плашещо. И после, откога са започнали да назначават репортери с тежък източноевропейски акцент? Тя погледна над рамото му в очакване да съзре познатия ТВ автобус с антени по покрива, но видя само един микробус на общината.

— Съжалявам — каза тя и понечи да затвори вратата.

Усмивката изчезна и мъжът пъхна крак между вратата и касата. Смаяна отначало, Гемей бързо се окопити и натисна вратата с цялото си тяло, докато мъжът изквича от болка. Тя сви ръка в лакътя с намерение да блъсне нападателя с отворена длан в лицето, но другите двама се хвърлиха напред и натиснаха вратата с рамо. Отхвърлиха я назад и тя падна на коляно. Бързо се изправи, но вече беше късно да се бие или бяга. Така нареченият репортер бе насочил пистолет в лицето й. Операторът бе оставил настрана такъмите си. Пристъпи към нея и я стисна за шията така, че едва можеше да диша. После я блъсна в стената с такава сила, че едно огледало от деветнадесети век в позлатена рамка се посипа по пода.

В гърдите й се надигна гняв. Огледалото им струваше продължителни издирвания, плюс няколко хиляди долара. Тя забрави страха си и заби коляно в чатала на мъжа. Хватката му отслабна за миг, но той отново се нахвърли върху й, с убийствен блясък в погледа. Тя напрегна мускули, но репортерът извика нещо и нападателят се оттегли. Прекара пръст по адамовата си ябълка. Жестът не можеше да се сбърка. Гемей се бе вторачила в него — нищо повече не можеше да стори — но значението на това движение не можеше да се сбърка. Мигновено разбра, че ще я заколи като пиле.