Клайв Къслър - Синьо злато

Откъм морето се появи самолет, с разположени над корпуса криле. Четиримоторният турбовитлов „Комбат Тейлън“ бе създаден, с цел да доставя специалните части навсякъде и при всякакви условия. Тъмни предмети се заизсипваха от Фюзелажа и скоро в пространството разцъфнаха двадесет и шест парашута. Те се приземиха на хълма зад хангара на летящото крило.

Хеликоптерът продължи кръженето си. Десантът беше първи етап от двустепенна операция. Ако парашутистите се натъкнеха на противник, хеликоптерът щеше да го обстреля с двете си 7.62 мм картечници и да спусне подкреплението на мястото, където е най-необходимо.

Изминаха няколко напрегнати минути. После по радиото се чу гласа на земния командир:

— Всичко е чисто. Кацайте!

Хеликоптерът се стрелна над останките от хидроплана и разбитата от летящото крило машина. Приземи се точно пред хангара, чиято огромна врата бе зейнала като пациент на зъболекар. Няколко командоси, облечени в маскировъчни дрехи, въоръжени с М-16 — автоматична карабина с гранатомет — всеки от тях смъртоносна машина с огромен потенциал, охраняваха входа, докато други проверяваха огромното пространство на хангара. Войниците от хеликоптера скочиха от двете му страни, щом колелата докоснаха повърхността и се присъединиха към другарите си.

Двамата от НАМПД също слязоха и влязоха в помещението. То изглеждаше още по-голямо, в отсъствието на самолета. Цялото беше пълно с обгорели и опушени парчетии — последица от излитането им. Задната стена, изпитала в пълна мяра силата и температурата на реактивната тяга, беше нагърчена, а боята изгоряла. Проправиха си път през цялата бъркотия и се насочиха право към склада. Вратата му бе отворена. Цилиндрите ги нямаше.

— Празно като бутилка текила в неделя сутрин — поетично се изрази Завала.

— Точно от това се страхувах. Трябва да са извикали друг хеликоптер.

Излязоха вън от задушливата смрад на хангара. Хеликоптерът си бе намерил равно и сухо място, на около половин километър от тях и в момента се приземяваше. Тръгнаха към останките на другия с надежда да научат нещо за нападателите. Вътре и около останките се виждаха обгорели тела. Дойде командирът на първата група и се здрависа с тях.

— Не разбирам защо настояхте да дойдем — каза той, като посочи с пръст развалината. — Вие си се справяте добре и сами.

— Не искахме да изкушаваме съдбата — отвърна Остин.

Офицерът се усмихна.

— Мястото е чисто като аптека. Проверихме и бункера, както предложихте вие. Намерихме два трупа на дъното на шахтата, за която ни предупредихте да внимаваме. Знаете ли нещо за тях?

Остин и Завала се спогледаха изненадано.

— Двамата с Джо бяхме подготвили малък капан за нашите гости. Не очаквахме, че ще се хване нещо.

— О, хванало се е. Никога не бих влязъл у вас през задната врата, без да почукам.

— Съжалявам, че трябваше да се разкарвате дотук, без нужда — каза Остин.

— Човек не може да предвиди всичко. Нали знаете какво стана на Атка и Киска?

Остин кимна. Известна му бе битката за двата алеутски острова, окупирани от японците. След като американската страна дала много жертви при атаките, провеждат мащабна десантна операция, за да установят, че японците тихомълком са се изнизали.

— Същото е и тук. Пиленцата са избягали от пилчарника.

Офицерът разгледа отново останките и подсвирна.

— Направо сте им откъснали перките.

— За съжаление, в хангара имаше нещо, което са отмъкна ли със себе си — поклати глава Остин. — Все пак, благодаря ви за помощта, майор.

— Няма за какво. Ученията са хубаво нещо, но няма с какво да се замени акция, при която наистина можеш да очакваш, някой да стреля по теб.

— Ще гледам да ви осигуря такава следващия път.

Офицерът се усмихна сурово.

— От вида на оня стар бомбардировач в Номе, стигам до извода, че сте човек, който държи на думата си.

Остин и Завала приеха поканата да ги откарат до „Елен дорф“, откъдето можеха да вземат самолет за Вашингтон. Когато кацнаха в Номе за зареждане, Завала предложи да се възползва от неоспоримия си чар и банковата сметка на НАМПД, за да утеши собственика на погубения хидроплан. Като се споразумя с компанията да им купи нова машина, той излезе навън, за да види сериозната физиономия на приближаващия Остин.

Той му подаде лист хартия.

— Това пристигна току-що.

Завала прочете съобщение от НАМПД:

„Гемей и Франсешка отвлечени Траут ранен. Прибирайте се веднага! С.“

Без да продумат, и двамата се втурнаха по пистата към чакащия ги самолет.