Клайв Къслър - Огнен лед

Пулсиращият тътен на музиката едва не го поваля на пода. Огромна маса човешки тела се гърчи като един организъм на дансинга, под яростния монотонен тътен на десетина тон колони, които са отмъкнати вероятно от някой стадион. Той следва с благодарност моряка в едно съседно помещение, чиято яка врата кара тътена да зазвучи като глухо начало на земетресение.

— Тук намирам убежище понякога — казва офицерът. Познатият на Петров командирски глас звучи някак кухо, а в дъха му се улавя застоял мирис на водка. Дебелите устни се извиват в усмивка.

— Мислех те за умрял, другарю.

— Цяло чудо е, че още не съм, адмирале! — отвръща Петров, като разглежда униформата му. — Има и по-лошо от смъртта!

Усмивката на адмирала посърва.

— Няма нужда да ми казваш колко съм изпаднал! Още не съм ослепял. Но все пак, не чак дотам, че да се забавлявам за сметка на нещастието на стар другар.

— Съгласен съм, но не съм дошъл тук, да се забавлявам. Дойдох да моля за помощ и да предложа своята.

Адмиралът се смее.

— Че с какво мога да ти помогна аз? Днес не съм нищо повече от един клоун. Онази измет, дето ми плаща, ме държи тук за развлечение на клиентелата и за да й напомня за лошото старо време. Е, не беше толкова лошо за всички.

— Така е, приятелю. Но и не за всички беше добро — отбелязва Петров, като докосва с ръка белега на бузата си.

— В онези дни, от нас се страхуваха и ни уважаваха!

— Да, но враговете. Собственото ни правителство ни презря и отритна, когато се превърнахме в пречка за престъпните му дела. Вече нямаха нужда от нас, да им вършим мръсната работа. Гордият някога флот стана за посмешище, а героите като теб се превърнаха ето в това.

Раменете на адмирала се свеждат под лъскавите еполети. Петров разбира, че е отишъл прекалено далеч.

— Съжалявам, адмирале!

Морякът вади пакет американски цигари и предлага на Петров. Той отказва.

— Сигурно съжаляваш. Всички съжаляваме. — Той запалва цигара. — Стига сме говорили за миналото! Каквото е станало, станало е. Не искаш ли курва? Не се занимавам само с театро. Вземам и комисионни. Капитализмът си има и положителни страни.

Петров се усмихва, при спомена за острия като бръснач ум на адмирала по времето, когато са изпълнявали съвместни задачи. Новите тънкокожи управници нямат намерение да понасят откритите критики на адмирала. Петров оцеля, защото се остави да потъне безмълвно в управленското блато. Адмиралът се опита да остане на повърхността и неговият крах е точно отражение на тъжната участ, сполетяла любимия му флот.

— Може би по-късно. Сега ми е нужна информация за определено имущество на военноморския флот.

Очите на адмирала се присвиват.

— Много широк обхват!

Петров произнася само една дума:

— Индия.

— Подводната лодка? И какво по-точно?

— По-добре е за теб, ако не знаеш!

— Искаш да кажеш, малко е рисковано? Е, може пък да си струва!

— Готов съм да платя за информацията.

Офицерът мръщи вежди, а в погледа му се настанява тъга.

— Виж какво, изпаднал съм до нивото на проститутките, които изнудват клиентите да ги черпят с фалшиво шампанско. — Въздъхва. — Що се отнася до въпросите ти, ще отговоря, доколкото ми е по силите.

— Благодаря. Веднъж съм виждал такава подводница в базата й, но никога не съм стъпвал на борда. Доколкото знам, проектирана е за изпълнение на мисии, подобни на моите.

— „Интеграция“ е мръсна дума за военните по цял свят. Питай американците, колко пари са пропилели, само защото отделните видове въоръжени сили разработват само за себе си на практика едно и също оръжие. Същото бе и при нас. Военноморският флот по никой начин не би споделили постиженията си с друга група, особено пък с твоята, която беше извън неговия контрол. — Той се усмихва. — Извън чийто и да било контрол!

— Предполага се, че подводницата е конструирана като спасителен съд.

— Бабини деветини! И колко подводни екипажа е спасила? Аз ще ти кажа! — Той прави колелце с палеца и показалеца си. — Нула броя. Тя може да се спусне до потънала друга подводница. В състояние е да носи върху себе си два дълбоко потопяеми съда, които могат да измъкнат бедните морячета, но това никога не е ставало. „Индия“ е предназначена да изпълнява секретни задачи и да превозва „спецназ“ части.

— Специалните сили?

— Ами да. Когато душехме около бреговете на Швеция, тези лодки носеха на борда си бронирани амфибии, които шарят по морското дъно, като големи бръмбари. Сладко нещо е индията — бърза и много маневрена.