Клайв Къслър - Огнен лед

Пауза.

— Ще ви отпусна десет, но само секунда повече и ще трябва да се учим да вървим по водата.

Остин моли пилота да направи всичко, което зависи от него и присвива очи, като си повтаря едно стихче от стара моряшка молитва: „О, Господи, толкова е необятно морето ти и така малка е моята лодка“.

Гласът на Завала прозвучава в слушалките:

— Кърт, виж на два часа 57 57 На два часа — указание за ориентиране, използвано от пилоти и командоси, при което се приема, че онзи, комуто се дава указанието, се намира върху оста на часовникова стрелка с лице към 12, а посоченият час показва в коя част на въображаемия циферблат се намира предметът или опасността. .

Остин отива от другата страна и проследява с поглед правата, започната от показалеца на Джо. На няколко километра от тях, се очертава огромен, тъмен силует. Пилотът е забелязал действията на Завала и насочва острия нос на машинната в същата посока. Не след дълго, яркото слънце осветява синьо-зелен корпус и белите букви НАМПД.

— „Морски ловец“ — казва Остин, разпознал очертанията на кораба.

— Няма и помен от диря — отбелязва Гън. — Те не се движат.

Хеликоптерът се спуска ниско. Прелитат над палубата и после увисват над нея. Няма ги обичайните за подобен случай обърнати нагоре лица и махащи ръце. Нищо не помръдва, освен флаговете по мачтите. Машината виси точно над мостика. Пилотът я накланя ту на едната, ту на другата страна, за да могат пътниците да видят по-добре. Движени от двата турбо двигателя, перките вдигат невъобразим шум.

— Този трясък би трябвало да събуди самия Нептун — казва Гън. — Жива душа не виждам. Няма и котвени вериги. Изглежда лежат на дрейф.

— Пробвай радиото! — казва Остин.

— Сега!

Пилотът казва, че никой не отговаря на позивната.

— Ще ми се да кацна, но палубата е прекалено разхвърляна.

Всеки изследователски кораб представлява на практика плаваща платформа, върху която учените разполагат своите прибори или плаваща апаратура. По едно и също време могат да се изпълняват няколко различни програми. Всяка такава палуба е снабдена с изобилие от куки, издатини и отвори, с чиято помощ всичко това се прикрепя здраво. В някои случаи на палубата се разполагат и контейнери, които се оборудват като допълнителни складови помещения или лаборатории. Палубата на „Арго“ е сравнително подредена, което позволява да се използва по предназначение хеликоптерната площадка, но в дадения случай, тя е заета от именно такива контейнери.

Остин оглежда палубата и вниманието му е привлечено от покрива на един контейнер.

— До каква височина можеш да ни спуснеш? — пита той.

— Десетина метра. По-надолу е опасно — роторът може да засегне някоя мачта.

— Имаш ли лебедка?

— Естествено. С нея закачаме товари с обем, който не позволява да ги вземем на борда.

Завала слуша разговора с интерес. От дълго общуване с партньора си, той познава начина му на мислене и сега му е съвсем ясно, какво ще последва. Той взема сака си от съседното кресло. Остин инструктира пилота, след това проверява ругера, пъха го в своя сак, който мята през рамо.

Вторият пилот отваря страничната врата, през която нахлува морски въздух. Гън му помага да развие въже от барабана на лебедката и да го спусне през вратата надолу. Остин сяда на прага и люлее крака във въздуха. Когато машината увисва в нужното положение, той хваща въжето и се измъква от нея. Спуска се по него, докато ходилото на единия му крак опира в куката на края и увисва там, като топка на голямо махало.

Пилотът не може да го наблюдава от мястото си и разчита на помощника си, който се е свил на прага и крещи напътствия. Машината се спуска съвсем малко. Палубата прелита под краката на Остин. Хидравличният кран заема голяма част от задната палуба, а наоколо са пръснати навити въжета и вериги, пластмасови чували, с различни уреди в тях, вентилационни отвори, кашони и сандъци.

Вкопчен с една ръка във въжето, Остин сочи с пръст най-близкия товарен контейнер. Хеликоптерът се премества на няколко стъпки по хоризонтала, за да увисне точно над него. Остин дава знак, с насочен надолу палец. Макарата се развива и той виси на по-малко от половин метър от контейнера. Скача върху металната повърхност и се претъркулва няколко пъти, за да не позволи на масивната метална кука да го прасне в тила.

Въжето се навива нагоре, а Остин скача на крака и дава знак на хората горе, че всичко е наред. Завала не губи време. Той скача върху контейнера, но не е премерил добре движенията си, защото би полетял от него с главата надолу към палубата, ако другарят му не го задържа с ръка. Като вижда, че и двамата са долу, пилотът бързо отлита. Загледан след него, Остин се моли да му стигне горивото.