Клайв Къслър - Огнен лед

Когато машината придобива размерите на комар, двамата разтриват длани с дезинфектиращ препарат, защото са охлузени от въжето. От своята височина, те имат прекрасна гледка, а видяното ги навежда на мисълта, че на кораба няма жива душа.

Скачат на палубата и тръгват покрай двата борда, като всеки държи оръжието си готово. Остин следва десния, а Завала — левия борд. Напредват много внимателно. Единствените шумове долитат от разветите знамена и вимпели по въжетата. Стигат едновременно предната палуба.

Лицето на Завала изразява смущение.

— Нищо, Кърт, също като на „Мария Селесте“ — казва той, като има предвид платнохода, намерен без човек на борда. — Ти откри ли нещо?

Остин му дава знак да го следва и тръгва обратно покрай десния борд. Прикляква край тъмна следа, разположена между рейлинга 58 58 Рейлинг — парапет на плавателен съд. и една врата в надстройката. Остин докосва предпазливо лепкавата маса и поднася пръст към носа си.

— Дано не е онова, което си мисля, че е — казва Завала.

— Ако си мислиш, че е кръв, ще бъдеш абсолютно прав. Някой е мъкнал тяло от вътрешността — може би не само едно тяло — и го е хвърлил в морето. На рейлинга има още кръв.

С натежало сърце, Остин напуска слънчевата палуба и влиза в мрачната прохладна вътрешност на кораба. Двамата със Завала проучват методично столовата, библиотеката и главната лаборатория, след това се изкачват на мостика. Колкото повече напредват, толкова по-ясно става, че „Морски ловец“ е бил превърнат в кланица. На всяка крачка се натъкват на кървави локви или петна. Челюстите на Остин са стиснати здраво. Лично познава мнозина от екипажа и учените на борда.

Влизат в кърмовата рубка, с опънати като струни нерви. Подът е осеян с накъсани карти, листове хартия и парчета стъкла от строшените прозорци. Остин вдига отскубнат от връзката си микрофон. Но и да бе останал свързан, той не би свършил работа, тъй като цялата комуникационна конзола е нашарена с куршуми.

— Сега поне знаем, защо не отговарят — промълвя Кърт.

Завала мърмори тихичко на испански:

— Все едно се е водила гангстерска война.

— Да хвърлим едно око в жилищния отсек!

Спускат се две нива надолу, в гробовната тишина на кораба, минават през каютите на екипажа и учените, откриват още следи от диво насилие, но нито един оцелял, докато не застават пред врата с надпис: СКЛАДОВЕ.

Остин я отваря, пъха ръка в процепа и пали лампите. Голям брой кашони са подредени на дървени палети, с по малко оставено за минаване пространство между тях, а в ъгъла се вижда сервизен асансьор за издигане на продукти към камбуза.

Остин долавя приглушен звук и показалецът му се втвърдява на спусъка. Дава знак на Завала да наблюдава едната половина на помещението, докато сам се заема с другата. Завала показва, че е разбрал и тръгва, безшумно като призрак. Остин се лепва за стената, а сетне надниква иззад куп кашони с консервирани домати. Шумът се чува по-силно и повече наподобява животински, отколкото човешки. Завала наднича от другия край, а после и двамата излизат в открито пространство. Остин допира пръст до устните и сочи тесен процеп между два палета. От там се носи тихо стенание.

Остин дава знак на Завала да остане на място. Стиснал ругера с две ръце той го пъха между кашоните. Псува ядно, когато вижда, че едва не е застрелял млада жена, свита в тясното пространство.

Тя представлява тъжна гледка. Тъмни къдри висят пред лицето й, зачервените очи гледат с безумен поглед, носът е също червен и не спира да тече. Свряла се е в миниатюрно пространство, свила колене и обвила ръце около тях. Кокалчетата на свитите юмруци са побелели от напрежение. Забелязала Остин, тя издава нечленоразделен звук:

— Н-н-ъ-ъ-н-ъ…

Кърт разбира, че жената повтаря нескончаемо думата „не“. Прибира оръжието в кобура и кляка така, че лицата им се изравняват.

— Няма страшно! — казва той. — Ние сме от НАМПД. Разбирате ли?

Тя вперва поглед в Остин и мълви без звук: „НАМПД“.

— Точно така. Аз съм Кърт Остин. — Джо е застанал зад гърба му. — Това е Джо Завала. Ние сме от „Арго“. Можете ли да ни разкажете какво се случи?

Тя отговаря с рязко завъртане на главата.

— Да излезем на чист въздух! — предлага Завала.

Тя отново клати глава. Няма да е лесно. Жената се е завряла като лалугер в дупката си и могат да наранят както нея, така и себе си, ако направят опит да я извлекат със сила оттам. В шок е.

Остин протяга ръка, с отворена нагоре длан. Тя я гледа втренчено известно време, а после на свой ред протяга ръка и внимателно докосна неговата с пръсти, сякаш за да се убеди, че е истински. Физическият контакт я връща към действителността.