Клайв Къслър - Огнен лед

Служителката, приятна млада жена на име Елизабет Босуърт, вдига слушалката:

— Джулиън, колко се радвам да те чуя!

— Благодаря, Елизабет. Надявам се, всичко при теб е наред?

— Така си е, благодаря! В момента се занимавам с индексация на колониални съдове от седемнадесети век.

— Не те притеснявам, надявам се.

— Разбира се, че не, Джулиън. Материалът е любопитен, но самата работа може да бъде и досадна понякога, сам знаеш. С какво мога да ти помогна?

— Искам да се добера до някаква информация за стар търговски кораб на име „Одеска звезда“, та си викам, дали не би могла да разровиш архивите на „Лойд“.

В библиотеката се съхранява целият архив на застрахователната компания до 1985 година. Лондонската „Лойд“ е основана в 1811 година, с цел да осигури „достоверни данни и надзор“ във всички главни пристанища на света. За да постигне целта си, компанията създава мрежа от агенти. В края на столетието, тя включва четиристотин агенти и петстотин подагенти, пръснати по цялото земно кълбо. Техните доклади, свързани с морски катастрофи, корабособственици, маршрути и товари се съхраняват в библиотеката, за да бъдат използвани от хора като Пърлмътър.

— С удоволствие ще го направя! — отвръща Босуърт. Нейният ентусиазъм е мотивиран само отчасти от свръхщедрите, далеч надвишаващи обикновените такси, парични преводи, които Джулиън прави редовно на библиотеката. Също като него, тя е запленена от проблемите на морската история, възхищава се от неговата литературна сбирка и не един път я е ползвала за собствени нужди.

Като се извинява за оскъдицата, Пърлмътър й предава наученото от Остин за кораба. Босуърт обещава да се обади веднага, щом се добере до нещо. Пърлмътър се връща към работата си за „Смитсониън“. С упоритостта на булдог, той е успял да изрови груба скица на двукорпусния броненосец и започва да пише доклада си на компютъра, когато телефонът звънва. Обажда се Босуърт:

— Джулиън, пускам ти по факса някои материали, относно „Одеска звезда“.

— Много ти благодаря, Елизабет. За благодарност, ще те заведа на обяд в „Симпсън“, когато дойда следващия път в Лондон.

— Дадена дума — хвърлен камък! Знаеш, къде да ме намериш.

След няколко минути, факсът се съживява и изплюва няколко страници. Пърлмътър поглежда най-горната. Това е доклад от агента на „Лойд“ в Новоросийск, някой си господин А. Зубрин. Датиран е от април 1917 година:

„С настоящия съобщавам, че «Одеска звезда», десет хилядитонен търговски съд, с товар въглища от Кавказ, не е пристигнал в Истанбул, след като е потеглил от Одеса. Предполага се, че е потънал. Влязох във връзка по въпроса с истанбулския агент Г. Боздаг. Няма сведения за кораба в никое от пристанищата по курса му. Собственик на съда е «Фоше ООД» от Марсилия, Франция. Компанията е предявила иск за застрахователна премия. Последният преглед на кораба, извършен през юни 1916 година, показва нужда от незабавен, основен ремонт. Моля, изпратете инструкции във връзка със случая!“

Останалите листове представляват копия от кореспонденцията, водена между агента, лондонската централа на „Лойд“ и корабособственика. Французите настояват за пълно изплащане на премията, застрахователите се опъват, като се позовават на плачевното състояние на съда, докато се споразумяват за една трета — по-голямата част от сумата представлява стойността на товара.

Пърлмътър измъква от висок до тавана шкаф един подвързан в тъмночервено том, чиито корици са изтъркани от човешка ръка. Прелиства този регистър на френските корабособственици. „Фоше“ излиза от бизнеса през 1922 година. Пърлмътър ръмжи с разбиране. Нищо чудно, като се има предвид пълното отсъствие на грижа към корабите им. Връща регистъра на мястото му и взема друг от получените по факса листове. Това е копие от критична статия, в лондонски вестник, по повод на излязла през тридесетте книга. Заглавието гласи: СТАР МОРСКИ ВЪЛК РАЗКРИВА ЧЕРНОМОРСКИ ТАЙНИ. Той оставя статията настрана и преглежда бележката от Босуърт:

„Драги Джулиън, надявам се този материал да ти бъде от полза. Намерих препратка към твоя тайнствен кораб в описа на архивите, дарени на библиотеката от лорд Додсън, дългогодишен служител във Външното министерство. Става дума за ръкопис, съдържаш мемоари на лорда, но изглежда семейството му е изтеглило документа. За «Одеска звезда» се споменава и в една книга със заглавие «Живот в Черно море». Ние разполагаме с нея и ако искаш, мога да ти я пратя по международната куриерска служба.“