Клайв Къслър - Огнен лед

Той попива устни с ленена салфетка, с везан монограм и посяга с пухкаво ръчище към телефона.

— Джулиън Пърлмътър слуша — съобщава той с приятен глас. — Моля, изложете въпроса си в сбита форма!

— Съжалявам, сигурно съм набрал грешен номер! — казва гласът в слушалката. — Господинът, когото търся, не би говорил така възпитано, при никакви обстоятелства.

— А-ха! — Гласът на Пърлмътър достига децибелите на излитащ свръхзвуков самолет. — Има защо да съжаляваш, Кърт. Какво стана с моя имам?

— Не мога да твърдя, че познавам човек с такова име. Пита ли в службата за издирване на изчезнали в Истанбул?

— Не се шегувай със сериозни неща, нахален хлапак такъв! — гърми Пърлмътър, а небесносините му очи блещукат върху червендалесто лице. — Много добре знаеш, че ми обеща най-тържествено да ме снабдиш с автентична рецепта за приготвяне на имамбаялдъ. Което ще рече „имамът припаднал“, след като опитал вълшебния вкус на това ориенталско ястие. Помниш, нали?

Остин печели благоволението на Джулиън, като мъкне от цял свят екзотични готварски рецепти.

— Разбира се, че помня. Полагам неимоверни усилия да убедя един истанбулски готвач да се раздели с рецептата си и щом успея, ще ти я изпратя, та да не се минеш случайно.

Пърлмътър избухва в смях, като разтриса здраво близо сто и осемдесетте килограма плът, натрупана върху якия му скелет.

— Няма особено голяма вероятност това да се случи. Още ли си в Турция?

— Тъдява. На един наш кораб съм в Черно море.

— Ваканционно плаване?

— Свърши се с ваканцията. Отново съм на работа и искам да те помоля за една услуга. Можеш ли да изровиш нещо за един стар, товарен кораб, на име „Одеска звезда“? Потънал е в Черно море, но не знам кога. Само толкова мога да ти кажа.

— При такова изобилие от изходни данни, няма как за не открия кораба завчас! — отвръща саркастично Пърлмътър. — Я ми кажи всичко, което знаеш! — Джулиън си записва оскъдната информация, която е в състояние да му даде Остин. — Ще направя, какаото мога, макар да съм изтощен от глад, което положение би могло лесно да се поправи, ако получа една определена турска рецепта.

Остин го уверява още един път, че може да я счита в кърпа вързана и затваря. Гризе го съвестта. В напрегнатия ход на събитията, той е забравил молбата на Джулиън. Обръща се към капитан Атууд:

— Някой в камбуза има ли представа от ориенталска кухня?

Докато Остин се мъчи да изрови рецепта за имамбаялдъ, на няколко хиляди километра от него, в преустроения за жилище някогашен хан, Пърлмътър грее в доволна усмивка. Независимо от престорения си гняв, той обожава трудните задачи. „Смитсониън“ ще трябва да почака, независимо че концепцията на загадъчния двукорпусен броненосец е твърде интригуваща. Той оглежда огромното помещение, което представлява комбинация от спалня, дневна и кабинет. Всеки квадратен сантиметър от него е затрупан с книги. Независимо че видът на това помещение би вкарал в лудницата всеки почтен библиотекар, то съдържа най-добрата колекция от книги, посветени на историята на корабостроенето и морското дело изобщо.

Пърлмътър е чел поне два пъти всеки притежаван от него том. Уникалният му мозък е попил хиляди данни, които препращат към свързани с тях други, също като уеб страница в Интернет. Той е в състояние да грабне някоя книга от прашна купчина и след като я прелисти на бърза ръка, да запомни съдържанието на всяка нейна страница.

Той смръщва вежди в размисъл. Нещо му убягва, изплъзва се и се крие в сумрачните дебри на подсъзнанието му. С положителност знае, че вече се е натъквал на името „Одеска звезда“. Или ще стигне до истината, в рамките на пет минути, или никога. Рови из книгите и списанията си, като мърмори под нос. Да пукне, ако си спомня. Май започва да остарява. Рови цял час, преди да се откаже. Изважда картичка от една купчина и набира лондонски номер.

Миг по-късно, глас с британски акцент проговаря:

— Библиотека „Гилдхол“.

Пърлмътър назовава името си и иска да го свържат със служителка от каталожния отдел, която познава от предишни подобни случаи. Както много други британски институции, библиотеката „Гилдхол“ съществува от векове. Основана в 1423 година, тя е завоювала световен авторитет, с уникалната си историческа колекция, която се връща назад във времето, чак до единадесетото столетие.

Библиотеката разполага също и с превъзходна колекция готварски книги — обстоятелство, което няма шанс да убегне от вниманието на Джулиън. Но то най-често се насочва към морските регистри, които съхранява библиотеката. Британската мореплавателска традиция, както и необятните простори на някогашната колониална система, превръщат тези регистри в истинска съкровищница от данни, за всяка, свързана по някакъв начин с морето, страна в света.