Клайв Къслър - Огнен лед

— Бинго! — казва той.

На монитора личат ясно очертанията на корабен корпус. Мърфи приближава образа. Тъмните и светли петна се превръщат във врати, прозорци и люкове. Компютърът показва размерите.

— Дълъг е седемдесет и пет метра — отбелязва Мърфи.

Остин сочи някакво петно на корпуса.

— Можеш ли да увеличиш тук?

Мърфи кликва с мишката и посоченият от Остин участък се появява като малък четириъгълник в едната страна на екрана. Ученият си играе известно време с компютъра, докато на екрана се очертава ясно пробойна, под самата васерлиния 52 52 Васерлиния — линия, до която гази воден съд, при нормално натоварване. .

Прави цветно копие на принтера и го разстила върху масата.

— Лежи на сто и петдесет метра дълбочина — казва Мърфи. — Ето, в тази точка, стометровият кил виси над клисура в стръмния склон към дълбокото дъно. Корабът е застанал на кантар. Имаме късмет. Още малко по-дълбоко и от него не би останала никаква следа.

— Браво, Мърфи! — казва капитан Атууд. После се обръща към останалите: — Можем веднага да спуснем подводен робот през големия шлюз. — Всички преминават в малко помещение, от което се ръководят действията на спускани през главния шлюз апарати. Като сочи конзола с контролни прибори, капитанът казва на Гън:

— Ще поемете ли управлението, комодор 53 53 Комодор — командир на малка флотилия, с ранг по-нисък от адмиралския. ?

Външният вид на учен прикрива жадната за действие същност на Гън, който се измъчва от положението си на свидетел от мига, в който е стъпил на борда на „Арго“. Освен това е опитен оператор на подводни роботи, така че не чака да го канят втори път.

— С огромно удоволствие, капитане!

— Кажете, когато сте готов!

Гън заема операторското място и започва да изучава приборите, изпробва движението на джойстика. След това се усмихва и потрива ръце.

— Спускайте го!

Капитанът откопчава от колана си малка радиостанция и дава съответната команда. Миг по-късно, екранът оживява и показва огромния отвор на централния шлюз, както го вижда монтираната в предната част на робота камера. Тя сякаш се наводнява, когато я потапят в шлюза. Появява се леководолаз, който освобождава въжето на крана. Той изчезва и мястото му е заето от облак мехурчета и плътна синева — роботът е излязъл през дъното на кораба.

Триста метров, специално защитен кабел свързва робота с борда на „Арго“. По него преминават сигналите, подавани от Гън към операционната система на робота, както и тези от неговите камери към бордовия компютър. Корабът разполага с много по-големи и мощни роботи, но след инцидента с NR-1, капитанът решава да използва малки апарати, които действат в непосредствена близост. Този робот има големината и формата на огромен куфар. Независимо от скромните си размери, той разполага с няколко видео камери, както и с манипулатор.

Хванал с опитна ръка джойстика, Гън води апарата към потъналия кораб. Роботът използва събраните от торпедото данни, за да се насочи самостоятелно към пробойната. Цветовете постепенно изчезват, защото дневната светлина отслабва, с увеличаване на дълбочината. Гън включва двата сто и петдесетватови, кварцови прожектора, но дори и тяхната мощна халогенна светлина е погълната от непроницаемия мрак.

Роботът се спуска плавно и увисва на няколко метра над морското дъно. Леко подводно течение ограничава скоростта му над тинестото дъно до един възел. Сетне дъното рязко се спуска надолу, а роботът увисва над подводен каньон. Това става така внезапно, че на зрителите им се завива свят. Гън насочва робота надолу, като го държи успореден на склона. След това го издига бавно, докато застава над потъналия съд.

Корабът лежи под ъгъл спрямо склона, като кила му е затънал в тиня. Апаратът се плъзва покрай корпуса, на равнището на главната палуба и преминава край редица прозорци и люкове, някои от които са отворени. Всичко е покрито с ракообразни, които допълват призрачната картина. На места прозират петна ръждив метал. Дървената надстройка се е разпаднала. Спускателните приспособления на спасителните лодки са празни, а въжетата висят обвити с водорасли. От димохода е останала само купчина боклук.

Корабът представлява метален труп, по чиито артерии, гъмжали някога от хора, сега се стрелкат рибни пасажи. За Остин, който наблюдава екрана с израз на възхищение, тези жалки останки представляват живо същество. Макар да няма живи ръце, които да затворят откъртените, при бързото излизане на въздуха, палубни люкове, Остин почти чува тихия тътен на машините, тласкащи кораба по морската повърхност. В съзнанието си вижда леко разкрачения на дървена решетка кормчия, който е отпуснал длани върху огромно кормилно колело, докато останалите членове на екипажа се суетят, всеки с работата си или се мъчат да преборят неизбежната в корабния живот скука.