Клайв Къслър - Огнен лед

— Трябва да пристигнем след около четвърт час, ако данните от ръчния GPS на моряка са точни.

— Значи не се шегуваше, когато каза, че пристигаме рано сутринта — отбелязва Остин.

— „Арго“ може и да прилича на товарна кранта, но в жилите му тече състезателната кръв на породист жребец.

— С какво ще започнем?

— Най-напред ще картотекираме околността, с помощта на новите си прибори, а после ще погледнем по-отблизо — екипажът вече подготвя БСПП. Безпилотната свободно плаваща подводница е последната дума на подводната изследователска технология.

Пол иска да погледне картата. Капитанът дръпва завесата, която разделя рубката от картографската кабина. Карта на Черно море е простряна върху масата.

— Намираме се ето тук — казва Атууд и мушва пръст в една точка в западната част на морето.

Високата фигура на Траутсе сгъва над масата.

— Намираме се над ръба на плитък континентален шелф, който обикаля крайбрежието от Румъния, през Босфора, до Кримския полуостров на север. Гемей може да ни информира за биологичните и археологични характеристики на района.

— Шелфът, споменат от Пол, представлява зона на невероятно интензивен риболов. Тук се среща сьомга, белуга, калкан. Има и делфини, макар и малобройни. Според някои, турците прекаляват с риболовните мащаби, но други са на мнение, че причината за рязкото спадане на рибната популация се крие в масовото замърсяване на морските води от Дунава, който мъкне боклуци от цяла централна Европа. Онова, което е безспорно е, че на дълбочина под 180 метра, няма и следа от живот. Деветдесет на сто от морската вода е стерилна. Успоредно с намаляване на рибата се увеличава броят на медузите. Всичко това създава достатъчно сериозно безпокойство, за да се предприемат някакви мерки.

— Ето защо в района се появиха екипи на НАМПД — обажда се капитан Атууд. — Ние помагахме в събирането на информация за нуждите на смесена турско-руска програма.

— А защо на борда няма представител на която и да било от двете държави? — пита Кърт.

— При предишни подобни експедиции, такива представители използваха пребиваването си на борда, най-вече за да казват къде не трябва да извършваме проучвания. Този път, адмирал Сендекър поиска пълна свобода, след молбата за помощ. Което ще рече — никакви представители, които да пречат през цялото време. Възползвайки се от престижа на организацията и отчаянието на двете страни, той успя да наложи своето.

— И двете страни имат пълно основание да бъдат отчаяни — отбелязва Гемей. — Ако замърсяването стигне повърхността, целият живот в басейна ще загине.

— Единствено заплахата срещу живота е в състояние да накара човека наистина да си размърда задника — преценява Гън.

Траут прокарва дълъг пръст по картата.

— Дъното тук трябва да е покрито с черна тиня, върху глинена основа, което е свързано с прерастването на сладководното езеро в море. Ако прекрачим ръба на шелфа, ще видим дълбоки клисури, които нарязват стръмните склонове. Преди десет хиляди години, равнището на водата е било с триста и петдесет метра по-ниско от сега. Според теорията за Потопа, водите на Средиземно море са залели над сто и петдесет хиляди квадратни километра.

— Което страшно вдигнало рейтинга на всеки притежател на плавателен съд — допълва Остин.

— Това има пряко отношение към нашия случай — продължава Гемей. — Както обясни снощи и Пол, дървоядите не могат да живеят в дълбоките води, така че дървените корабни корпуси остават невредими с хилядолетия. А стоманените се разпадат.

Викат капитана на мостика. Атууд моли да бъде извинен. След миг се връща, широко усмихнат.

— Над целта сме. Нашият тайнствен кораб се намира точно под нас.

Гън казва:

— Дано не забравя да изпратя букет на младата жена, подарила онзи GPS на нашето моряче.

Остин хвърля поглед към безкрайната морска шир и си мисли за многодневните и най-вероятно безплодни усилия за издирване на мястото, които им спестява мъничкият прибор и казва:

— И цяла оранжерия да изпратим, пак не можем се отплати.

Пристига Завала и те слизат на палубата откъм десния борд, където блести под слънцето неголямо торпедо в алуминиев сандък. Високият мъж, който в момента разкача компютърен модем от тялото на торпедото, е Марк Мърфи, специалист по дистанционно управляеми, подводни превозни апарати.

Той е убеден противник на шаблона, поради което не носи обичайния за НАМПД работен комбинезон, а джинси с отрязани крачоли, жакет от мека кожа върху тениска, ниски ботуши и бейзболна шапка, с къса козирка. Както тениската, така и шапката имат надпис „Аргонавт“ 49 49 Аргонавти — членовете на екипажа на „Арго“, които търсят Златното руно с Язон. . Той е в началото на петдесетте, носи гъста прошарена брада, но червендалестото му лице излъчва момчешки ентусиазъм.