Клайв Къслър - Огнен лед

— Как бе разположен на дъното?

— Корабът лежеше на една страна, силно наклонен. Човек имаше чувството, че ако го побутне по-здраво, ще се преобърне. На левия борд имаше голяма пробойна.

— Виждаше ли се нещо през нея?

— Пълна беше с боклук. Там се задържахме по-малко от минута. Повече ги интересуваше другият край. Бяха поставили оксиженова горелка в края на манипулатора. Легнахме върху наклонена платформа в кърмата. Беше доста рисковано да разполагаме лодката под ъгъл. Имахме усещането, че корабът ще се преобърне всеки момент. Накараха ни да прогорим дупка в надстройката.

— Не в трюма? — пита изненадан Остин. — Товарът би следвало да се намира в трюма.

— И ние бяхме на същото мнение, но не ни бе работа да спорим. Направихме отвор, с размери около три на три метра. Не беше особено трудно, при този почти изгнил метал. Трябваше да бъдем много внимателни все пак. Също като при хирургическа операция. Едно непредпазливо движение и съдът би потънал в дълбокото — всички си давахме ясна сметка за това. Виждаха се койки и матраци. Пуласки и приятелчето му се развълнуваха видимо. Започнаха да се разправят нещо над корабни чертежи, които носеха със себе си.

— На руски ли?

— Така звучеше. Изглежда ни бяха накарали да режем не където трябва. Направихме още два опита, преди да попаднат на онова, което търсеха. Беше доста просторна кабина, пълна с големи сандъци, също като онези, които продават в антикварните магазини.

— Колко такива сандъка имаше?

— Десетина, разхвърляни на различни страни. Пуласки ни накара да ги приберем. Не беше лесна задача — те бяха очевидно тежки и напрягаха ръката на манипулатора до краен предел. Придърпахме сандъците до ръба на отвора и поискахме от кораба да спусне въжета с куки накрая. Прикрепихме ги към сандъците и се дръпнахме назад, за да може корабът да ги изтегли с мощните си винчове.

Опитният в подобни операции Остин отбелязва:

— И аз бих постъпил по същия начин.

— Идеята беше на капитан Логан — отвръща притеснен Крайсман. — Приличахме на британските войници в оня филм „Мостът на река Куай“. Професионалното предизвикателство ни увлече и бяхме горди, че се справихме с успех.

— Няма за какво да се срамувате — иначе може би щяха да ви убият.

— Същото каза и капитанът. Работехме на смени. Натъкнахме се на няколко усложнения, каквито могат да се очакват при толкова сложна работа, но в крайна сметка измъкнахме всички сандъци от потъналия съд.

— Разбрахте ли какво има в тях?

— Много странна работа! Избутаха ни зад надстройката, но ние ги чувахме, как отварят сандъците с кози крак. Бяха много възбудени. После настъпи тишина, а след това започнаха да се карат. Сетне при нас дойде Пуласки и започна да ни крещи на руски, сякаш ние бяхме виновни. Беше много ядосан, но и малко уплашен сякаш. — Крайсман оглежда другите и те кимват в съгласие.

— И не разбрахте, защо е цялата разправия?

Той поклаща глава.

— Свалиха ни долу, а когато отново ни изкараха на палубата, беше вече нощ. Гигантската подводница се бе върнала. Имаше и още един кораб наблизо. Не се виждаше добре в тъмното, но май беше голям. Прехвърлиха ни на борда на подводницата — без капитана и пилота — в същата първокласна кабина. Плавахме под вода по-кратко време от първия път. Когато ни изведоха, видяхме се в помещение, голямо колкото самолетен хангар.

— Трябва да е бил докът за подводници. Какво стана с NR-1?

— Нямам представа. Когато потеглихме, тя остана привързана към спасителния кораб. Надявам се капитанът и пилотът да са добре. Защо ни разделиха?

— Може би са имали и друга задача за лодката, а може просто да ги държат с някаква друга цел. Какво стана след това?

— Настаниха ни в помещение с койки. Там останахме няколко дни. Скука до немай-къде! По едно време отдолу се разнесе страхотна експлозия.

— Взривили са входа към хангара.

— Защо?

— Базата бе открита и са искали да бъдат сигурни, че никой няма да проникне в нея. Голямата подводница е изпълнила задачата си. Не бих се изненадал, ако по-късно бяха взривили и надземната част. Може би с вас вътре. А как стоеше въпроса с охраната?

— Същите, които ни пазеха и на кораба. Военни наглед, с автоматично оръжие. Даваха ни черен хляб и вода и ни държаха заключени. После се появиха тези юнаци, с кожените шапки и чували вместо панталони. Първата ни охрана приличаше на отряд скаути, в сравнение с тези гадове. Пребиха неколцина, ей така за удоволствие, а после ни изведоха на онова поле. Останалото ви е известно.