Клайв Къслър - Огнен лед

— Корабът щеше да се разложи до молекулярно равнище — отбелязва Остин.

— Именно. Тази клисура, за която говори морякът, е най-вероятно някогашна река. Континенталният шелф е равен и се спуска полегато надолу. Разлагането на безброй микроорганизми образува джобове, пълни с метан. Предполага се, че водолазът е защитен срещу подобна опасност, но все пак, може да има други в тази отровна среда.

Гън попива всяка дума. Той става и взема показалката на Гемей.

— Да видим сега, с какво разполагаме! Лодката е отвлечена от това място. — Той прокарва с червената точка линия от Егейско море към Босфора. — Тук именно са доловили шум от движение на кораби. — Движи показалеца по протежение на континенталния шелф. — А тук се намира нашият тайнствен кораб, съгласно показанията на GPS.

Пол рисува с мишката едно Х на посоченото място.

— Твърде големи усилия се полагат за изваждане на този товар — казва Остин. — Може би той именно крие ключа към цялата загадка.

Гън се обръща към капитана.

— За колко време можем да потеглим?

До този момент, капитан Атууд е мълчал. Сега казва с усмивка:

— Всички сте така увлечени по това Черно море, че не чухте разговора ми с мостика. Вече сме на път. Призори сме на мястото!

Едва доловима вибрация на пода показва, че машините работят. Гън се изправя с думите:

— Отивам да ударя една глава — утрешният ден може да се окаже дълъг.

Когато остава сам, Остин започва да се взира в линиите и плетениците на картата, която изобразява Черно море, сякаш са букви и знаци от неразгадан език. Погледът му се заковава върху отбелязаното място на потъналия кораб.

През съзнанието му се нижат събитията, довели го до борда на този кораб, в търсене на какво? Чувства се като човек, бръкнал в огромно кълбо със змии, без да знае кои от тях са отровни. Гаси лампите и излиза от заседателната зала. Докато отива към каютата си, една мисъл не му дава мира: Ами ако всичките са отровни?

Събужда го сивата светлина, която струи през илюминатора на каютата му. Поглежда към съседното легло, заето от Завала, който без съмнение сънува свят, пълен с червени корвети и русокоси красавици. Завижда на способността на своя партньор да се потапя в здрав сън, като напълно изключва действителността, за да се събуди на сутринта свеж и напълно готов за действие. Собственият му сън е бил неспокоен, пълен с неясни образи и събития, сякаш е търсил в сферите на подсъзнанието си важни за реалния свят отговори.

Измъкнал се от леглото, Остин отива до умивалника и наплисква лицето си със студена вода. Обува джинси, навлича дебел пуловер и винтяга, а после излиза от каютата. Студени талази се надигат от водната повърхност, за да го блъснат рязко в лицето и да прогонят последните остатъци от съня. Слънцето показва око над източния хоризонт, като хвърля червеникави и златни оттенъци върху облаците.

„Арго“ пъпли с петнадесет възела и Остин се навежда над парапета, за да погледне опаловата повърхност на морето и да чуе тихото съскане на водата, която се плъзга по корпуса на кораба. Морски птици докосват пяната по гребените на вълните. Трудно е да се повярва, че на по-малко от двеста метра под краката му, лежат най-мъртвите простори на планетата. Черно море е само една голяма локва мъртва вода, но Остин знае, че много по-опасна бездна представлява безмилостното зло, което може да се скрие в едно човешко съзнание.

Когато влиза в топлия уют на столовата, устата му се напълва със слюнки от уханието на прясно кафе, пържени яйца и бекон, а мрачните мисли си отиват. Ако не се обръща внимание на морската шир отвъд прозорците, помещението може да мине за тихо квартално кафе, в което всеки посетител разполага с чаша, на която е гравирано собственото му име. Сънливи членове на екипажа от нощната вахта са насядали около една-две маси.

Остин взема чаша кафе и излиза. На път за мостика, се натъква на двамата Траут, които са вече закусили и правят обиколка на кораба. Тримата се качват в кърмовата рубка, чиито прозорци, разположени във всички посоки, откриват гледка към носа и кърмата.

Руди Гън, ранобудник още от морските си години, стои пред панел с контролни прибори и разговаря с капитана. Усмихва се широко на колегите си.

— Добро утро. Тъкмо щях да ви търся. Капитанът разглежда мястото на корабокрушението на картата.

— Кога пристигаме? — пита нетърпеливо Остин.

Атууд посочва зеленикав, кръгъл екран, с концентрични бели окръжности върху защитното стъкло. Сиви петънца показват данните на системата GPS, която получава сигнали от двадесет и четири спътника, обикалящи земята, на височина 18000 километра. Дигитален дисплей отстрани показва местоположението на кораба. Системата го фиксира, с точност до петнадесет метра.