Клайв Къслър - Огнен лед

— „Арго“ е пригоден главно за биологически и геоложки проучвания — казва Атууд, — но недалеч оттук се намира друг съд на НАМПД, „Морски ловец“, а той се занимава с археологически изследвания. Те може би ще помогнат.

— С положителност могат. Преди няколко години поработих при тях известно време — обажда се Остин. — Той е двойник на „Арго“, нали?

— Почти еднакви са.

— Трябва да занесем тази кутийка при тях — казва Гемей. — Аз ще я стабилизирам в морска вода, доколкото е възможно. — Тя гледа алчно кутията: — Дявол да го вземе! Така ми се иска да разбера, какво има вътре!

— Дали да не й хвърлим един поглед на рентгена? — предлага Остин. — Така може би ще задоволиш любопитството си, поне отчасти.

Гемей връща внимателно кутийката във водата и помощникът я отнася.

— Ти си гениален! — казва тя.

— Може и да размислиш по въпроса, като чуеш следващата ми идея — предупреждава я Кърт и излага своя план.

— Струва си да се опита — отсъжда Атууд и посяга към портативната си радиостанция. Не след дълго, екранът оживява и там се появява отново вратата на шлюза. Отново спускат робота. Потапянето се извършва, също както първия път. Екранът отново се покрива с кипяща пяна.

Гън насочва апарата право към останките от кораба. Не след дълго се появява и самия той — откъм кърмата. Гън работи с джойстика и механичната ръка се протяга изцяло в светлината на халогените. Работата на Гемей с четката дава на Остин интересна идея — манипулаторът стиска в щипците си голяма телена четка, с каквато почистват корпуса на „Арго“, преди боядисване.

Роботът прави няколко опита да изчегърта наслоенията, но тук си казва думата законът за действие — противодействие на Нютон: в резултат от приложеното усилие, корпусът на робота е отхвърлен назад. Корабът не желае да разкрие без съпротива своята самоличност. За около три четвърти час, успяват да разчистят петно, с диаметър тридесет сантиметра. Забелязва се част от изписана с бяло буква. Би могла да е О или част от няколко други букви.

— На ти сега гениална идея! — процежда Остин.

Гън е също така объркан. По челото му личат ивици пот. Той прави опити да неутрализира стремежа на робота да се отдалечава от мястото, като увеличава мощността на двигателите му. В един миг загубва контрол над тях и роботът се блъсва в корпуса на кораба. Откъртва се голямо парче от наслоението, за да разкрие буквата С.

— Под морските наслоения се е образувала твърда кора — казва Гемей. — Затова така трудно се почистват.

— Не можеш ли да откъртиш още някое парче? — пита Остин, а след това се обръща към капитана: — С твое разрешение, разбира се!

Атууд свива рамене.

— Аз съм не по-малко любопитен да науча името на този приятел и ако това ще струва една-две драскотини по робота, няма да възразя.

Лицето му се изчервява при мисълта, че говори такива неща, в присъствие на втория човек в НАМПД, но Гън няма никакви угризения във връзка с апаратурата. Той стиска зъби и започва да блъска по корпуса с апарата, все едно че се мъчи да събори крепостна стена. Парченца от тънкия, подобен на циментов, слой започват да се къртят, едно по едно. След няколко последователни удара, от кърмата се откъртва голям слой, за да разкрие името на кораба. То е изписано на кирилица.

Остин разглежда надписа, блеснал в светлината на халогенните прожектори и поклаща глава.

— Руският ми може и да е позабравен, но името на кораба е „Одеска звезда“.

— Нищо ли не ти говори? — пита Атууд. — Чувал ли си за него?

— Не — отвръща Кърт, — но се обзалагам, че познавам човек, който е чувал.

Вашингтон

Джулиън Пърлмътър е прекарал по-голямата част от деня в проучване на броненосец, от времето на Гражданската война 55 55 Гражданската война — има се предвид войната между северните и южни щати от 1861–1865. . Задачата му е поставена от института „Смитсониън“ 56 56 „Смитсониън“ — Смитсъновия институт, основан през 1848 година, с помощта на голямо дарение, направено от британския учен, химик и минералог, Джеймс Смитсън (1765 —1829). и нейното изпълнение предизвиква чудовищен глад. Всъщност, всичко на този свят предизвиква у Пърлмътър чудовищен глад. Всяко нормално човешко същество, в същото положение, би сложило набързо парче салам или сирене между две филийки хляб, но не и Пърлмътър. Той отстъпва пред силната си привързаност към немската кухня, като сяда пред пълна чиния свински крачета с кисело зеле, а край нея поставя бутилка „Ризлинг“, доставена от собствената му избена колекция, съдържаща четири хиляди бройки. Сребърните прибори и порцелановите съдове са взети от борда на френския кораб „Нормандия“. Дебелакът е на върха на щастието. То остава ненакърнено, дори когато телефонът зазвънява като корабен звънец.