Клайв Къслър - Изгубеният град

След секунда по радиото се чу познат глас — Емил Фошар.

— Добър вечер, мистър Остин. Много се радвам да ви видя отново.

— Каква приятна изненада, Емил! Но не забелязвам да сте в хеликоптера.

— Защото съм в контролната зала на замъка. Аз обаче ви виждам много ясно с камерата на хеликоптера.

Остин се обърна към камерата, закачена под хеликоптера, и помаха с ръка за поздрав.

— Мислех, че още сте в тъмницата с останалите плъхове.

Емил не обърна внимание на хапливата забележка.

— Харесва ли ви моят „Фокер Авиатик“, мистър Остин?

— Бих предпочел F-6 с ракети въздух-въздух, но и с това ще се задоволя. Много мило от ваша страна, че ми го заехте.

— Няма за какво. Фошар са извънредно щедри към гостите си. А сега ще ви помоля да обърнете или ще бъдете застрелян.

Мъжът в хеликоптера се размърда и насочи своя АК-47 към кабината на самолета.

— Очевидно сте ни проследили. Защо не ни застреляхте по-рано?

— Не ми се ще да повредя самолета.

— Ах, тези момчета с техните играчки.

— Моля?

Остин остави самолета на дрифт за няколко метра. Хеликоптерът рязко зави, за да избегне сблъсъка.

— Съжалявам — извини се Остин, — не съм свикнал с този самолет.

— Детинските ти маневри доникъде няма да те отведат! — мина на „ти“ Фошар. — Добре познавам способностите на моя „Авиатик“. Много неприятно ще ми бъде да го изгубя, но съм готов да го преживея. Само гледай!

Емил явно беше дал заповед на пилота си, защото хеликоптерът се вдигна високо над „Авиатика“ спусна ските си на няколко педи над главата на Остин. Бипланът опасно се залюля под въздушното течение. Остин насочи носа на самолета надолу, но хеликоптерът го последва, за да му покаже, че няма къде да избяга. След няколко секунди хеликоптерът се дръпна и отново се озова зад опашката му.

В слушалките се чу гласът на Емил.

— Както виждате, мога да ви сваля, когато си пожелая. Ако не обърнете назад, и двамата с приятелката ти ще загинете.

— Аз може и да не съм ти от полза, но ако тя умре, и тайната на шлема си отива с нея.

— Ще поема този риск.

— А дали първо да не питаш майка си?

Емил изруга на френски. След секунди хеликоптерът отново се вдигна над самолета. Ските му го притиснаха надолу. Вдигна се леко и отново се спусна. Остин едва удържаше „Авиатика“. Беше неравна надпревара. Самолетът от плат и дърво не беше равностоен противник на бързия и маневрен хеликоптер. Емил можеше да го притиска надолу, докато не се разбие или не се разпадне във въздуха.

Остин грабна микрофона.

— Добре, ти печелиш. Какво искаш да направя?

— Да се върнеш на пистата. И не се опитвай да ми играеш номера. Ще те чакам там!

„Бас ловя!“, помисли си Остин.

Той наклони самолета и го обърна. Скай, която чу целия разговор в слушалките, каза:

— Кърт, не можем да се върнем. Той ще те убие.

— Ако не се върнем, ще убие и двама ни.

— Не искам да го правиш заради мен.

— Не се притеснявай. Правя го за себе си.

— По дяволите, Остин! Проклет си като французин!

— Ще го приема за комплимент. Но те предупреждавам, че не ям охлюви и жабешки бутчета.

— Добре, предавам се. Но няма да се дам без бой.

— Нито пък аз. Коланът ти затегнат ли е?

Той изключи интеркома и се съсредоточи върху злокобните кули на фамилния замък на човека, който искаше да го убие. Наближиха замъка и Остин видя двете линии от светлини, бележещи пистата пред хангара. Престори се, че захожда към тях, но в последния момент зави в обратна посока и литна право към най-близката кула.

Хеликоптерът не изоставаше. По радиото се чу гласът на Емил, който крещеше на френски. Остин сви рамене, изключи радиото и насочи цялото си внимание върху предстоящата задача.

Хеликоптерът се дръпна настрани точно в момента, когато изглеждаше, че самолетът ще се разбие в кулата. Само няколко метра пред нея Остин рязко зави и прелетя над замъка диагонално към отсрещната кула. Описа тесен кръг около нея и се върна обратно, изписвайки осмица. Същото направи със следващата кула. Представяше си как ще реагира Емил, но не го интересуваше. Беше готов да се обзаложи, че Фошар няма да се опита да го свали точно над замъка.

Знаеше, че не може цяла вечност да описва осмици. Пък и не възнамеряваше. При всеки завой оглеждаше терена отвъд рова. Включи отново радиото. По средата на следващата осмица рязко зави, прелетя над кръглата площадка с чудатия фонтан и се насочи към светлините на дългата алея.

Хеликоптерът кръжеше високо над него. В момента в който Остин премина над стената, той се спусна след него и зае позиция над „Авиатика“. Остин се сниши докато колелата стигнаха на няколко метра над земята. Пилотът на Фошар можеше веднага да го притисне, но сметна, че Остин се готви да кацне и се отдръпна. Този миг на нерешителност му излезе през носа.