Клайв Къслър - Изгубеният град

Вместо да се приземи, Остин полетя през тунела между дърветата.

Хеликоптерът набра височина, закачайки върховете на дърветата със ските си. Пилотът описа кръг.

— Хвани го! Хвани го! — крещеше Фошар по радиото.

Пилотът се подчини и погна „Авиатика“ в тунела като хрътка — лисица.

Благодарение на по-голямата си скорост бързо го настигна. Остин чуваше трещенето на ротора, което заглушаваше собствения му двигател. Устните му се разтегнаха в усмивка. Боеше се хеликоптерът да не литне над гората и да го причака в другия край. Явно обидата за майката на Фошар беше постигнала целта си и го бе разярила до безумие. Никой не обича да го наричат „мамино синче“, особено когато е вярно.

Остин летеше на два метра над земята. Имаше по няколко метра от двете страни, но все пак беше прекалено тясно и най-малкото отклонение щеше да остави самолета без крила или Остин — без глава.

Хеликоптерът го следваше плътно зад опашката, но Остин се опита да не мисли за него. Вниманието му беше насочено върху тъмното петно в далечината, което бележеше края на тунела. Някъде около средата той спокойно се пресегна и дръпна лоста на контейнерите с пестициди.

Отровата заизлиза на големи струи от двата контейнера. Белият облак покри предното стъкло на хеликоптера и заслепи пилота, после започна да се просмуква през отворените отдушници и превърна кабината му в летяща газова камера.

Пилотът изкрещя от болка и вдигна ръце, за да изтрие лютивата течност от очите си. Хеликоптерът се наклони настрани, а перките му започнаха да секат дърветата. Роторът се разпадна, последван от фюзелажа. Горивото се запали и хеликоптерът избухна в огромно оранжево-бяло кълбо.

Остин продължи напред и излетя като снаряд от тунела. Щом излезе на открито, дръпна елеватора и самолетът се вдигна нагоре. Докато бавно набираше височина, Остин погледна през рамо. От изхода на тунела бълваха дим и пламъци, а над гората грееше зарево.

Той включи интеркома.

— Излязохме!

— Опитвах се да се свържа с теб — отговори Скай. — Какво стана там?

— Нищо, малко мерки за контрол над вредителите.

В далечината се виждаха светлините на шосетата и градовете. Не след дълго под тях се появиха фарове на автомобили. Остин потърси път, който да е едновременно достатъчно осветен, но и пуст, и кацна малко тромаво, но безаварийно. Изведе самолета от шосето и го остави в края на ливадата.

Щом стъпиха на земята, Скай прегърна Остин и впи устните си в неговите в целувка, която далеч не бе само приятелска. След това тръгнаха напред. Въпреки раните и синините, на сърцата им беше леко.

Прегърнал Скай, Остин вдъхваше аромата на тревата и сеното наоколо.

След около час стигнаха до стара странноприемница. Съдържателят беше полузаспал, но когато Остин и Скай влязоха и попитаха за стая, веднага се разсъни.

Зяпна шутовския костюм на Остин, после Скай която приличаше на сбила се улична котка, след това пак Остин.

— American? 15 15 Американци? (фр.) — Бел.прев.

— Oui! 16 16 Да! (фр.) — Бел.прев. — отвърна Остин с уморена усмивка.

Онзи кимна разбиращо с глава и им подаде книгата за регистрация.

Траут лежеше на койката с ръце под главата. Изведнъж усети, че тихото ръмжене на двигателите на подводницата се е заменило от едва доловима вибрация. Почувства леко разтърсване, все едно подводницата е спряла. После настъпи тишина.

— Какво беше това? — обади се Гамей, която дремеше на горната койка.

— Струва ми се, че акостирахме.

Той свали длъгнестото си тяло от койката, стана и притисна ухо до вратата. Не чу нищо и реши, че подводницата е стигнала до целта си. След няколко минути вратата се отвори и въоръжените пазачи им заповядаха да се размърдат. Санди чакаше в коридора, охранявана от други двама. Бяха я преместили в друга каюта и сега за първи път я виждаха след посещението на Маклийн.

Пол й намигна успокоително, я тя му отговори с нервна усмивка. Санди се държеше, но Траут не беше изненадан от издръжливостта й. Човек, който редовно пилотира батискаф, може да бъде уплашен, но не и да изгуби ума си. Водени и следвани от пазачи, тримата се изкачиха няколко нива по-нагоре и стигнаха до палубата на подводницата пред командния пункт.

Подводницата беше дълга около сто и двайсет метра. Беше закотвена в укритие за подводници, напомнящо на пещера с висок сводест таван. В далечния й край се виждаше сложна система от конвейерни ленти и подемници, които изчезваха някъде в стената. Пазачите ги избутаха по тясното мостче. Маклийн чакаше на кея.